ЕЛЕГИЧЕН ХУМОРИСТ И ПЕСИМИСТИЧЕН МЕЧТАТЕЛ
(Ерих Кестнер)

Бисерка Рачева

web | Литературни пространства

Нашият гост, дами и господа, не е никакъв естет, а просто школски даскал. Ако прелистим книгите му от тази гледна точка, сметката ще излезе точна. Той е един моралист. Той е рационалист. Той е правнук на немските просветители, които никога на излизат от мода в страната на поетите и мислителите. Вярва в здравия човешки разум като в някакво чудо и всичко би било прекрасно, ако здравият човешки разум не му забраняваше да вярва в чудеса.

Писателят, обрисуван в този портрет, наистина има склонност да поучава. Само че поуките му са тъй забавни, че всеки, който ги познава, с удоволствие се връща към книгите му, чете и ги препрочита. Ерих Кестнер едва ли щеше да е така популярен и така обичан, ако беше само онзи уж строг проповедник, за който се представя. Есето "Ерих Кестнер за Ерих Кестнер", където е поместена тази самооценка, точно и със закачлива насмешка разкрива тъкмо двоякия корен на литературното му родословие. Ерих Кестнер е не просто наследник на големите немски просветители; той е също тъй модерен събрат на присмехулника Хайнрих Хайне и класиците на сатиричната литература. Един рядко оригинален хуморист, вечен насмешливец и ведър скептик, който, напук на песимистичните времена, сънува оптимистични сънища. Вярно, че по-строгите му съдници понякога го корят заради тази непоправима наивност. Смятат я, иначе казано, за малко сантиментална детинщина. Но даже и те признават, че обаянието на Кестнер се крие именно в чудатото му упорство да гледа света сякаш през призмата на пораснало дете, която отчаяно брани олюляващата се крепост на мечтите си. Колегата му Ханс Фалада пише: Неговите книги излъчват нещо чудно и окрилящо, всичко в тях е чисто, ясно и съвсем на мястото си. Техният морал е също тъй кристално ясен, приложим като че ли за всекиго и всички: бъдете почтени, бъдете добри и каквото и да се случи, си помагайте.

Тези думи подсещат, разбира се, и за това, че световната си известност Ерих Кестнер дължи най-напред на книгите си за деца. А децата във всичките 34 страни по света и на всичките 40 езика, на които са преведени неговите детски книги, със сигурност ще потвърдят, че никак не се сърдят на простотата и мечтателния му алтруизъм, тъкмо напротив - намират ги заразителни. Навярно защото, както авторът на "Емил, малкият детектив", "Антон и Точица" и "Двойната Лотхен" сам признава, и той някога е бил дете, но за разлика от много възрастни не го е забравил. Или може би още затова, че надали има някой, който по-добре да разбира детските им въпроси, тревоги и мъчнотии, пък и по-интимно да познава игрите и фантазиите им. Книгите на Кестнер за деца са нещо като забавна житейска енциклопедия за възрастни - ако си послужим с думите на писателя, те са така добри, именно защото не са написани само за деца. Книгите му за възрастни обаче доста се различават от ведрия, подреден и просветлен свят, в който е достатъчна само малко добра воля, за да си дойде всичко съвсем на мястото. В книгите си за възрастни Кестнер е хаплив, ироничен, гневен и меланхоличен, песимистичен, понякога даже циничен. Призмата на този друг Кестнер фокусира действителността на обикновения човек, неговите социални беди и неволи, безразличието, пасивността и отчаянието, изпълващи неговия делник. Сатирикът и моралистът наблюдава, регистрира, оголва и изобличава уронващите се нрави и агресивното обезстойностяване на човека в условията на социално-политическата мизерия и настъпващия обществен катаклизъм в годините преди 1933-та.

Доколкото е съграден от камък, този огромен град изглежда почти както някога. Но ако се имат предвид обитателите му, той отдавна прилича на лудница. На изток е резиденцията на престъплението, в центъра - тази на гангстерството, на север се гнезди мизерията, на запад - развратът, а във всички небесни посоки витае разрухата.

Така Фабиан, героят от едноименния и най-известен роман на Кестнер описва Берлин в края на 20-те години на XX век, а в описанието на града прозира несъмнено и мрачната визия на Германия по пътя към Третия райх. Романът "Фабиан", публикуван през 1931 г., неслучайно попада две години по-късно в кладата на изгорените от националсоциалистите книги. Той е не само предчувствие и предупреждение за надвисналата катастрофа; редом с Верноподаникът от Хайнрих Ман, този роман е и бляскава политическа сатира на германския упадък в годините на Ваймарската република. И заедно с това - нещо като огледало на морално-критическите, алтруистични и пацифистки вярвания на автора. Позицията на Кестнер, страняща от всякакъв вид идеологии и залагаща единствено на човечността и здравия разум, не само го прави чепат и неудобен във всички политически лагери. Тя го превръща в остър, язвителен и непримирим изобличител, гневен летописец и съдник на своето време.

Кестнер е между малкото германски интелектуалци, които въпреки забраните, преследването и арестите в годините на националсоциализма не напускат Германия. Както писателят отбелязва в автобиографията си, - защото го задържа дългът да запечата по-късно свидетелства за ония ужасни години. Или както простичко и с горчива усмивка един от неговите герои пояснява идеята на човешката отговорност: Да, злите и ограничените са повече и по-силни. Но ти не влизай в ролята на засегнатия. Остани жив, за да им бъдеш трън в очите.

Вярно е, че в няколкото романа, които по времето на националсоциализма публикува в Швейцария, Кестнер не е тъй трънлив, както в предишните си книги. "Трима мъже в снега" (1934), "Изчезналата миниатюра" (1935) и "Георг и произшествията" (1938) са развлекателни, донякъде клиширани комедийни романи с криминален сюжет и щастлива развръзка, а идиличната, поставена сякаш извън времето среда, която рисуват, въздейства по-скоро като безобидно, обезболяващо хапче срещу потискащата реалност. Но това не им пречи да се ползват с огромен читателски успех. Тъкмо обратното, смехът на Кестнер и тук, както навсякъде в неговите книги, е тъй заразителен, че читателят просто забравя и на драго сърце прощава едно или друго писателско прегрешение. Подобно на смеха на Чаплин във "Великият диктатор", смехът на Кестнер противодейства на злото, пречиства, освобождава и търси пролука към човешкото и доброто. Този хуманизиращ и разтоварващ елемент от хумора на писателя напомня, между другото, за още една страна от многообразния му талант. Ерих Кестнер е известен, макар повече в родината си, отколкото по света и с шеговито-поучителната си, сатирична и самоиронична поезия. Доста от стиховете, поместени в най-добрите му стихосбирки: "Сърце на талията" (1928), "Един мъж дава сведения" (1930), "Лирическата домашна аптека на д-р Ерих Кестнер" (1936) са писани било за театралната, било за кабаретната сцена, а със заслугите си в тази област Кестнер безспорно се нарежда сред най-изобретателните и най-духовити творци на германската смехова култура. В това ни убеждава и "Писмо за раздяла" - кабаретният шансон, създаден по текст на Ерих Кестнер и музика на Курт Вайл в записа на Уте Лемпнер.^*

Поезията на Кестнер е свързана не само с развитието на политическото литературно кабаре в Германия, а и с утвърждаването на едно ново литературно течение, т.нар. нова предметност. Още дебютната стихосбирка Сърце на талията откроява както програмата на това течение, така и водещото място на Ерих Кестнер сред поетическото поколение на Курт Тухолски, Бертолт Брехт, Кристиан Моргенщерн и Йоахим Рингелнац. Ето как писателят Херман Кестен оценява неговата заслуга: Със своята "предметна поезия" Кестнер се нарежда сред най-талантливите наследници на политическата лирика и кабаретния стих. Тази поезия, възникнала като отрицание на експресионизма, пародира познатите форми със смесицата си от фолклор и шансон, сатира, виц и кабаретен гег. Без епиграмната си острота тя щеше да въздейства като римувана проза, без римата си - като политически жаргон и сигурно щеше да прилича на римуван фейлетон, ако не беше изцяло наситена с истински поетически образи и чувства.

Поезията на Кестнер е като един лирически репортаж за неговото време. В нея неизменно се редуват теми, чувства и образи, почерпани от света на малкия човек, с дребните и големите му беди и надежди, с човешките му несполуки, обърквания, мечти и отчаяния. Стихотворната колекция на Кестнер прилича на някакъв инвентар от делника на този дребен малък човек - един едновременно шеговит и тъжен, меланхолен и ведър римуван роман на човешкото всекидневие в провинцията, разположена между житейската горчивина и все тъй илюзорните желания. Между редовете на тази поезия е скрито, разбира се, особеното послание на елегичния хуморист и песимистичния мечтател Ерих Кестнер. Такъв, какъвто ни се представя и в стихотворението си "Малко послание" в превода на Владимир Мусаков:

Как чуден и внушителен
бе някога светът
в ония дни, дете когато бях.
Достигаха тревичките
челото ми чак,
застанех ли сред лято
между тях.
Читателю, това
се казваше трева!...
И столовете бяха по-високи
И улиците - по-широки,
на бурята гърмът по-силен бе
и по-дълбоко - синьото небе,
с гигантски ръст дърветата растяха,
по-умни и учителите бяха!
А килограмът масло
- без шега! -
трикратно повече тежеше
от сега!
Не подлежи на спор дори,
че времената бяха по-добри!
Какво да се прави?
Години минават...
И всичко в света се мени.
Израснахме вече
големи човеци -
иди, че нещата върни!
Реката - рекичка,
гигантът - мъниче,
горичка - предишният лес,
и къщи, и стаи,
коли и трамваи
изглеждат ни мънички днес.
Тревите, дърветата,
нежните трепети,
копнежът, мечтите ни,
даже учителят,
небето, полетата
- всички предмети -
са много по-малки
и дребни, и жалки...
Така е. Но ясно е:
все пак понасяме
безропотно всичко това
- и само защото сме
малко пораснали...
Със педя и нещо
едва...

БЕЛЕЖКИ

* Обозначените с астерикс (*) места указват, че тук в предаванията, излъчени по Дойче веле, е включена съответна музикална илюстрация. [обратно]

© Бисерка Рачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.08.2007
© Бисерка Рачева. Литературни пространства. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Бисерка Рачева. Литературни пространства. София, 2003.