Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРАЗНАТА СЪРЦЕВИНА

Бисерка Рачева

web

Don DeLillo. Point OmegaЧовек, който бяга от публичността, автор с един от най-мощните гласове в американската литература: Дон ДеЛило. Книгите му са сложно изградени, аналитични, скептични, с изострено чувство за точното слово. Мистериозна граница на човешкия опит докосва новият му роман "Точката Омега".

Един дълъг филм, една кратка книга. "Точката Омега" започва и завършва с пространно описание на инсталация в нюйоркския Музей на модерното изкуство, видео-парафраза на Хичкок, разтеглена в неимоверно забавен кадър 24-часова версия на "Психо". Между пролога и епилога е поместен сюжетно несвързаният с тях разказ, който обема едва осемдесетина страници и съсредоточава действието върху три лица, разговори в ограничено време/пространство (късното лято на 2006-та, стара къща някъде южно от никъде в пустинята) и загадъчно-необяснима случка, която променя хода на разказа. Далеч от гадния въздух на новините и трафика, събрани от случая, двама мъже, в чиято компания за кратко се появява една млада жена, седят часове наред заедно в старата съборетина сред пустинята, говорят, пият, размишляват, мълчат. Медитират върху представа и истина, изкушение и загуба, философия и политика, живота и угасването.

"Краят на света: срив на равновесието, който освобождава най-после постигналия съвършенството дух от материалната му обвивка, за да го положи занапред с цялата му тежест в Бог-Омега", пише Пиер Теяр дьо Шарден в "Човешкият феномен". Не за Бог отваря дума новият роман на Дон ДеЛило. Но заглавието недвусмислено насочва към френския мислител и неговата теория за есхатологичната "точка омега": крайната цел на еволюцията в смисъла на телеологията, духовният център, влияещ върху развитието на феномените чрез психична енергия, отъждествявана с Божествената благодат, която движи еволюцията към все по-сложни форми.

Точката омега, живата сърцевина, в която при Шарден се извършва един вид мистично сливане на Бог и света, на Бог и човека като ос и връх на еволюцията, претърпява в романа на ДеЛило странно превръщение във феномен на земното и тленното: "Точката Омега. Отдалечена на един милион години. Точката Омега се стеснява, тук и сега, тя е върхът на ножа, който в този миг се врязва в тялото. Всички грандиозни теми на човека - свити в едната безгранична мъка, някакво тяло там, някъде, навън или не."

Всички грандиозни теми на човека: те се съдържат в този малък роман като своего рода сгъстено песимистична реплика към предходни произведения на ДеЛило. "Точката Омега" е сякаш мрачният негатив на "The Body Artist" (2001) - загубата и болката тук са не изходен момент на освобождаваща трансформация, а финален акцент на абсолютен духовен и физически срив. Време и безвремие, отстранение и идентификация, обезличаване на индивидуалното, омъртвяващо себе си човешко пространство, убийствена комуникационна и информационна преситеност, дебнеща празнота, загнездила се в сърцето на човешкия живот - всичко това е проектирано върху два характера. По-точно, върху две бегло скицирани, почти схематично изобразени лица.

Ричърд Елстър, застаряващ интелектуалец в отбрана, естетстващ теоретик на военна стратегия в стил хайку, бивш съветник на Пентагона в плановете за войната в Ирак, може би разочарован от другите, може би и с чувство за лична вина, е обърнал гръб на модерната цивилизация: живее изолирано в къщата си сред Калифорнийската пустиня и се опитва да си възвърне отдавна напусналото го естествено чувство за време, пространство и тяло, търси истинското измерение на нещата. Джим Финли, слушател на философските му съждения за живота и най-вече за смъртта, е неуспял кинорежисьор; последвал е Елстър в дома му, за да го склони да участва в проект за пуристки документален филм без монтаж и задкадров глас, само автентични снимки в близък план: изправен пред гола стена, персонажът спонтанно разказва живота и опита си. Елстър отказва предложението, за него това е загърбеният фонов шум, суета. Де факто, проектът все пак се осъществява - но само като незаснет на филмовата лента монолог, при който - обратно на намеренията - режисьорът възприема ролята на коментиращ задкадров глас, а героят - тази на режисиращия изповедта и мълчанието продуцент.

"Истинският живот не може да се сведе до изречените или написани думи... Истинският живот се случва, когато сме сами, мислим, чувстваме, потънали в спомени, доверяващи се на себе си в своя унес. Почти му вярвах, когато говореше подобни неща. Казваше, че винаги правим това, всеки от нас, ставаме самите себе си под повърхността на бягащи мисли и смътни представи, в лениво очакване на смъртта."

Der Omega-Punkt von Don DeLilloИ в тази книга Дон ДеЛило интегрира елементи от различни теории и светогледни системи, подлага ги на преосмисляне и преоценка. Превръща ги в прозрачно интелектуално снаряжение на своите герои. Киното заема важно място в неговия литературен дискурс върху философия, политика, социален живот, изкуство, масмедии. Медиумът кино свързва новия му роман с дебютния "Americana" (1971), както и с панорамата на Студената война в "Underworld" (1997) и странния обект на желанието в "Running Dogs" (1978). И пак киното, или по-вярно казано, усвоеното чрез него изострено чувство за образ, ритъм, динамика придава на прозата на ДеЛило привлекателността и ефекта на врязващо се в съзнанието, тревожно, удивително, загадъчно и притеглящо със загадката преживяване. Почти невероятно е, че книга като "Точката Омега", построена почти изцяло върху отвлечени съждения за битието, времето, пространството, космоса и превръщенията на материята или видението на смъртта, се чете ако не с лекота, то с растящо увлечение. Затвори ли последната й страница, човек за дълго остава в неуловимата тяга на мистерията и меланхолията, изпълващи кратката история.

Героите на ДеЛило изпълняват определена роля в текста, но не са недвусмислено дефинирани, нито типизирани. Централна фигура в романа е не лице или определен човешки тип, а категорията Време. За това загатва още прологът с анонимния съзерцател на видео-инсталацията в затвореното прожекционно пространство, който ден след ден гледа нижещите се в костенурчено темпо кадри и чрез безкрайни вътрешни монолози убеждава себе си, че живее във филма, нещо повече, че изкуствената реалност на забавеното до монотонна неузнаваемост време е по-истинска и от автентичния филм, и от живота-извън, света-извън. В някакъв предишен момент, предхождащ кратковременната общност и разговорите им, Елстър и Финли също са видели инсталацията. За Елстър тя е само потвърждение за осакатяващото и обезличаващо време, наложено на модерния свят, за изместване на природното и истинното от изкуствено създаденото и неистинското. Съвсем друго измерение разкриват самотата и безкрайното пространство на величествения пустинен пейзаж:

"Това чувствам тук. Времето бавно старее. Грандиозно остарява. Това е дълбоко време, епохално време. Животът ни, който бавно се оттегля в миналото. Това е, което се разстила там, навън. Плеистоценовата пустиня, правилото на изличаването."

Точката омега според тълкуването на интелектуалеца Елстър: изличаването, желаната смърт, връщането на изтощеното от цивилизация и култура, обременено от деформациите им съзнание към неорганичната материя.

Почти класическа "необикновена случка" болезнено изтръгва Елстър от убежището на съзерцанието - отбила се за седмица при баща си, внесла свежест, младост и особен еротичен чар в самотната общност на двамата мъже, дъщерята Джеси внезапно безследно изчезва. Издирването й, включително с полиция и хеликоптери, остава безуспешно. Болката поваля Елстър. Натискът на времето, до скоро сякаш изключен, сякаш далечен и философски отстранен, се стоварва с пълна сила върху човешкия живот. И от този живот, защитен уж с дълъг опит и трупано знание, с духовни построения за целебната смърт, остава само острието на давеща, сриваща, безгранична мъка.

Работата му започва със словото, казва Дон ДеЛило в едно интервю, едва след това идват лицата, историите, структурите: Сърцето на всичко е словото. Сърцето на света описват финалните думи на разказвача от първо лице в "Точката Омега":

"Затворих очи. Тишината беше съвършена. Никога не съм усещал тишина като тази, всеобгръщащо те отвсякъде Нищо. И все пак Нищо, което беше тук, обточваше се около мен или може би, беше Джеси, топъл досег."

 


Don DeLillo. Point Omega. Scribner, 2010, 119 p.

Don DeLillo. Der Omega-Punkt. Gebundene Ausgabe, 2010, 110 s.

 

 

© Бисерка Рачева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.04.2010, № 4 (125)

Други публикации:
Дойче Веле, 04.03.2010.