Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА КНИГАТА НА АНГЕЛ АНГЕЛОВ

Борис Данаилов

web

Ангел В. Ангелов. Конкретни утопии. Проектите на Кристо. София: Отворено общество, 1997Да се прави рецензия на книгата на Ангел Ангелов като начинание ми се струва неточна операция. Не поради това, че няма какво да се коментира, обсъжда, допълва или проблематизира (напротив!), а поради факта, че рецензирането, разбирано като класическа операция, не е най-подходящото отношение към такъв тип текст. Основната причина за подобна уговорка се крие в самия характер на третираната от автора материя. Всъщност Ангел Ангелов създава текст, посветен на проблеми, които не изграждат или оформят онази класическа платформа на дадености и постулати, които след съответен коментар и критичен анализ да бъдат обогатени, допълнени и оформени като надстройка в едно общо, цялостно и непрекъснато начинание (може да е и част от история на изкуството). Обратното, авторовото усилие и общата изследователска нагласа тръгва от една, бих казал, остро избрана позиция - уникалността и несводимостта до нещо познато на съвременната художествена и естетическа практика. Предизвикателството е голямо, защото такава нагласа предполага не само добра осведоменост, но и разпознаване на това, което се случва, както и на повишени рефлективни усилия спрямо ситуация, изначално определена като лишена от аналози. Без никакви уговорки следва да изтъкнем веднага, че авторът се е справил много добре с този общ проблем; резултатът е текст, който също притежава уникалност в аспекта на рядко добре конструиран материал и коментар на съвременни естетически и художествени проблеми. Пак в този аспект, ненатрапчиво, коректно и лишено от всякакви емоционални изхвърляния (слава Богу липсва възхвала на българския му произход) е направен преглед, периодизация и анализ на творчеството на Кристо.

Но защо все пак "утопии", при това "конкретни"? Защото според Ангел Ангелов проектите на Кристо "...убедително представят основните характеристики на съвременното изкуство: стремеж за пряка намеса на изкуството в живота, за премахване не само на дистанцията между творба и възприемател, но изобщо на категорията "публика"...". Утопичната цел тук е разтварянето на изкуството в живота и чрез това преобразуването на самия живот" (с. 96). И още: "Утопията е пространство на социални отношения, което може да се създаде само прекрачвайки отвъд хоризонта на наличното. Но това отвъд може без принуда и за кратко да бъде пренесено тук като конкретна утопия." (с. 107). Тази позиция, която Ангелов избира като емблематична за съвременната художествена ситуация, впрочем е защитена многостранно и не само в аспекта на анализа на творчеството на Кристо. На първо място следва да подчертаем теоретично извисения и "философизиран" анализ на художествени послания на много други изтъкнати съвременни автори. Наред с тяхното творчество се коментират общи и съществени проблеми като функционални и поведенчески състояния на творци и публика, значимост и роли на нехудожествени фактори като медии и администрации (музейна, политическа, техническа). Разпределението на материала следва творчеството на Кристо до края на 1960-те години, после периода на промени между 1968-1972, за да завърши с твърде значимата глава "Артефакт, художествена творба, естетически дискурс", разположена и изведена като обобщение на изложението. Същевременно трябва да се изтъкне, че цялостната конструкция на материала, обхватът и коментарът могат да се обобщят като принадлежащи към мисловна традиция и нагласа, която е възприела и не накърнява общофилософските постановки за характера на естетическото: сфера на свободата и непринудеността, иа доброволност, саморазвитие и развлечение, на алтернативност спрямо социалната реалност. И тук именно според мен се крие основната привлекателна сила на текста - респективно авторовият успех. Ангелов успява там, където (поне според моите познания) много малко (да не кажа никак) български автори се справят или въобще се осмеляват да надникнат. Имам предвид стройно изградената конструкция и логичното извеждане, защита и подредба на елементите на "префункционализирання" естетически дискурс в съвременността ни. В това отношение като образец заслужават да бъдат посочени анализите на проблеми като преобразуванията на авангардността (с. 48-49), отношението между творба, артистична и социална среда, дебатът като част от творбата, медийното битие на класическото и съвременното изкуство. Анализът е придружен от конкретността на примери - според автора проектите на Кристо убедително са свързани с процесите на трансформирането на публиката в състояние, различно от това, което е характерно за модерното изкуство, те са образец на концептуално изкуство и довеждат до разширяване границите на художественото и естетическото, до промяна на конвенциите в питането "що е изкуство", до състояния, които определят (мое твърдение - Б.Д.) уникалността на съвременната културна ситуация. Въпреки че текстът настоява за тази уникалност, не само като вътрешна логика, но и като визия на съвременното изкуство, той далеч надхвърля обхвата на един "персонализиран възглед" за съвременността. Обратно - авторът убедително защищава съществените промени в изкуството, извършени от 1960-те години насам, свързани преди всичко с рухването на парадигмата за целостта, подобието и контекстуалните връзки в художественото произведение и засилващото се надмощие на несъпоставимостта и радикалното различие на произведения и течения в изкуството.

Макар че не се спира подробно на този проблем, авторът има съзнание и за опасностите, които дебнат изкуството в тази ситуация: размиване на естетическия и неестетическия опит - т.е. възможност за загубване на самото изкуство - драматичен проблем, съществуващ и в момента. Заложил на идеята за уникалността на днешната ситуация в изкуството, авторът не губи нишката на вътрешната логика и убедителност както при следването на общохудожествените и естетическите проблеми, така и в конкретния анализ на творби и художнически търсения. В крайна сметка той успява там, където много се препъват: да разкрие по убедителен начин характеристиките на съвременната естетическа и художествена ситуация и да вплете в анализа си примери, доказващи нейната състоятелност. Така книгата се превръща в твърде важен рефлекгивен обзор върху съвременното изкуство и неговите особености и заедно с това е задълбочена студия за творчеството на Кристо. Известна трудност в четенето се създава от високата мисловна концентрация на автора, но това съвсем не намалява стойността на усилията, положени от него. Единствената бележка, която може да бъде отправена, е плод на несъгласието ми с него, че последната глава, която по същество е отделна статия, представлява органично цяло с останалата част от текста; струва ми се по-скоро обратното.

И накрая, като пожелание, допълнено с голяма доза надежда и очакване, бих желал да срещна нов и разширен текст по същата проблематика и от същия автор; качеството му да формулира проблемни полета и да ги идентифицира с прецизни интелектуални усилия и анализ пораждат това нетърпение.

София,
25.02.1999 г.

 


Ангел В. Ангелов. Конкретни утопии. Проектите на Кристо. София: Отворено общество, 1997.

 

 

© Борис Данаилов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.01.2007, № 1 (86)

Други публикации:
Проблеми на изкуството, 1999, № 2.