МАЛКО ИЗВЕСТНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ЛЕЙДИ СТРАНГФОРД

Александър Маринов

web

Известно е, че Лейди Странгфорд пристигнала в България в края на 1876 г. след потушаването на Априлското въстание и посетила около 59 пострадали селища в Южна България. Нейната мисия била да помогне със събраните помощи в Англия на загубилите дом, покъщнина и близки. Няма друга чужденка, допринесла толкова много за издигането от пепелищата на българския дух; за възстановяването на бита, поминъка; за излекуване на раните, нанесени от страданието. Една достойна жена, родена на хиляди километри от България, изпълнена с любов към хората, независимо на кой край на света са те. Обичта към българите тя наследила от своя съпруг Лорд Странгфорд, убеден българофил и защитник на българските интереси на международната сцена. За своята многостранна дейност тя получила благодарностите на стотици българи, намерили отзвук в местния печат, най-много във в. „Зорница”, издаван в Цариград на български език. Вестникът сега е библиографска рядкост. В него са публикувани редица съобщения и статии за положението на българите под османско владичество. Кореспондентите са отразявали много съвестно и точно всичко случващо се в българските земи, затова данните са сигурен източник за историческите ни изследвания.

Ровейки се в броевете на вестника, открих два много интересни документа, свързани с Лейди Странгфорд. Тъй като те са малко известни, реших да ги оповестя отново и да допълня съобщението ми за нея от 2006 г.¹

Първият документ е писмо на Лейди Странгфорд към българския народ². Известно е, че през пролетта на 1877 г. през Цариград тя се завърнала в Лондон поради разклатеното си здраве. На сбогуване обещала, че отново ще се върне в България, за да види плодовете на своя труд и да помогне още с каквото може. И тя наистина дошла отново в България през 1884 г.

Ето какво четем в това нейно знаменателно писмо:

„Любезни приятели българи,

Не мога да се отделя от Вас, без да кажа на всички Ви Сбогом! Аз бих желала да кажа всичко това на всички Ви лично и да се разговоря с всекиго от Вас. Аз желаех да посетя всяко село в отечеството Ви и да хвана за ръка всяка вдовица и всяко сираче, но строгостта на климата и разклатеното ми вече здраве ме заставят да напусна, което и правя съвсем против волята си, без да посетя малкото онези места, които ми са още непознати. Най-много съжалявам, че съм принудена да тръгна без да посетя Сливен, Казанлък, Търново и Ловеч.

Ако Вий дължите много на английския народ, на неговото съчувствие, на неговата щедрост и на неговото богато благодеяние, то аз му дължа един двоен дълг от признателност: първо, за всичката помощ, която даде на Вас, моите приятели, и второ - за това, че ме остави аз сама да донеса тая помощ. Вий знаете, че ако мога, тъй да се изразя, всеки грош, който похарчих за Вас, премина през сърцето ми. Аз съм Ви обичала от шестнадесет години насам, за любовта на мъжа ми, и единственият светъл луч на моя вдовски живот е било делото, което аз бидох повикана да извърша помежду Ви.

Аз съм уверена, че четирмата англичани, моите изрядни доктори, които принесоха своите услуги безплатно помежду Ви, и шестте англичанки, които гледаха болните, всякога с благодарност ще си спомнят месеците, през които и те работиха помежду Вас.

Аз Ви благодаря от дълбочината на сърцето си за добрината, що показахте към мене; за труда, що сторихте да ме посрещнете, и за горещо сърдечния прием, що ми направихте в Пловдив, Карлово, Сопот, Панагюрище и други места. Хубавите подаръци, що ми принесохте, ще бъдат приятни спомени, които ще ми говорят за „признателна България” и когато си отида далеч от тук.

Аз се надея, че ще мога да дойда пак при Вас в някое по-благоприятно време. Дано Бог в своята безкрайна милост и любяща доброта бодърствува върху Вас, благослови Ви и Ви ръководи. Това ще бъде моята постоянна молитва, когато се завърна в Англия!

Пловдив                                                                                                   Виконтеса Странгфорд
4/16 априлий 1877 г.”

Другият документ, публикуван във в. „Зорница”, е поздравителен адрес от жените на Стара Загора до Лейди Странгфорд³:

„АДРЕС

от Старозагорските госпожи до Високопочитаемата и благорадетелна Лейди Странгфорд.

Госпожо!

След като дързнуваме да принесем най-покорно дълбоките си почитания и сърдечните си поздравления към Вас, изразяваме Ви, чрез Настоящето си благодарността и признателността към Високата Ваша личност за големите и отличните заслуги, що направихте и правите на пострадавшите наши братя и сестри в отечеството ни. Злочестината, която последува народът ни, а най-вече сънародниците ни в Пловдивско е за неописване. Сами видяхте и чухте плачът и риданието на хиляди окаяни человечески същества.

Високопочитаемая и Благороднейшая Госпожо! Хиляди български сърца и хиляди български души славят и ще славят името Ви во веки, за гдето милостиво погледнахте на пострадавшите ни братя и сестри, като се трудите да нахраните гладните, да напоите жадните, да облечете голите, да подкрепите немощните, да изцерите болните и да утешите печалните и тъжащите.

Уверяваме Ви, Високопочитаемая и Благороднейшая Госпожо, че Вашето име ще остане със златни букви написано в историята на благодетелите на българския наш беден народ, - а най-вече като делата Ви проповядват, че Вий носите чисто християнско сърце и истинно християнска душа, с които красите благородната Ваша личност, която во веки веков ще се благославя с най-голямо уважение от потомството на народа ни.

Същевременно, чрез Вас, поздравляваме и благодарим на всички благородни англичанки и на Единбургските госпожи, които показаха състрадание към злочестината на нашите братя и сестри, като се притекоха да принесат морално и материално помощите си.

И тъй като възнасяме молитви към Създателя за многолетствието Ви, оставаме на Вас

                                                                                                                       Верни и покорни!

1876, декември, 28                                                                                       (Следват подписите на старозагорските госпожи).
С. Загора”

Какви изводи можем да направим от двата документа?

Видно е с каква обич е написала писмото си Лейди Странгфорд, като се обръща към всички с „Любезни приятели българи”. Тя признава, че България и е станала близка не от вчера или от днес, а от преди 16 години и то благодарение на нейния съпруг, който я запознал със съдбата на нашия народ и неговата зла участ. В своите спомени тя подчертава, че преди смъртта си нейният съпруг й е завещал да се бори за каузата на българския народ и да работи с всички сили за облекчаване на неговата участ.

Лейди Странгфорд отбелязва, че два са факторите за нейната успешна мисия - съпричастността на английския народ и събраната в Англия не малка помощ, както и това, че са й предоставили възможността тя сама да прецени и използва тази помощ както намери за добре. В писмото си отбелязва, че не е могла да посети всички селища, които е набелязала, поради влошено здраве, но е сигурна, че ще дойде втори път, защото сърцето й е свързано вече с България.

Вторият документ - благодарственият адрес от жените на Стара Загора е изпълнен със суперлативи за благодетелния жест на Лейди Странгфорд. Написан е искрено и с признателност. Тя не е могла да посети Стара Загора и лично да се запознае с условията там. Но жените благодарят за дейността, която тя е свършила в Пловдивско и е помогнала за облекчаване страданията на бедстващите хора там. Трогателни са думите им, „че името й ще остане със златни букви написано в историята на благодетелите на българския наш беден народ...”. Не е известно кой е конкретният автор на текста. Предполагам, че това е някой от интелигенцията на града - учител или духовно лице, съдейки по начина на изразяване и правописа. За това трябва да се направят допълнителни проучвания.

В заключение трябва да се запитаме - достатъчно ли отделяме внимание и почит към такива заслужили приятели на България, които съвсем не са малко? Издигнали ли им сме благодарствени паметници, паметни плочи или други знаци, които да говорят на поколенията за тяхната благодетелност и съпричастност към съдбата на България? А какво е сторила Перущица, за да увековечи името на Лейди Странгфорд?

БЕЛЕЖКИ

1. През м. май 2006 г. на проведената научна конференция в Перущица, представих съобщението „Лейди Странгфорд и Перущица”. Разгледана бе благотворителната й дейност в селищата на Южна България и конкретно в Перущица. В настоящото съобщение представям два документа, малко известни на обществеността, и които допълват нейната характеристика като дарителка и благодетелка. [обратно]

2. В. „Зорница”, Цариград, бр.18, от 14/26 април 1877 г., с. 59. Същото писмо е преписано от вестника от Стою Н. Шишков и съхранено в неговия личен фонд в Държавен архив - Пловдив, ф.52к., оп.1, а.е .21. [обратно]

3. В. „Зорница”, Цариград, год II, бр.2, 13 ян.1877, с. 8. Същият поздравителен адрес е преписан от Стою Н. Шишков и е съхранен в неговия личен фонд в Държавен архив - Пловдив, ф.52к., оп.1, а.е.21. [обратно]

© Александър П. Маринов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.07.2008, № 7 (104)

Материалът е предоставен със съдействието на Анна Койчева.