Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Стъкленото ми съзнание
отдавна се пропука.
На парчета е.
Кантарчето в главата ми
отмерва чужди мисли.
Май твоите.
Животът ми горчи.
Дори повече от преди няколко реда.
Повече и от натурален шоколад с бадеми.
Донеси със себе си помпа на връщане.
Нормалното в мен е издишало.
Аз съм поредния лист в класьора ти.
Онзи. Любовният.
Вече съм по-друга.
Различно еднаква с предишната.
По-кратка,
но все пак достатъчна.
Стигам за танц под липите,
за тоник към поредния джин,
за припев в твоята песен.
Само за тебе не стигам.
Уви!
© Анита Желева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.12.2007, № 12 (97)
|