Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Не, не мога да говоря френски
и не обичам да нося синъо.
От две години не слушам Бийтълс.
Даже не съм пушила наргиле.
Знам само, че е зима
и искам пак да съм дете.
Да слушам ретро на Коледа,
да пия чай във Пампорово
и да гледам следите от ски.
Да ходя с черния кожух на мама
пред блока. Тайно.
Докато спи следобед.
Да пиша стихове под елхата.
Да си мечтая за лято
и за оранжев бански.
Да вярвам в Дядо Коледа.
Или да се правя, че вярвам.
Да ровя в чужди подаръци.
Нетактично.
Без да ми се карат.
Без да съм голяма.
И без причина.
Да ям сланина
и да не искам вино.
Да съм на девет и половина
и да гледам новогодишно кино
на черно-бял телевизор.
И да не ми пука за френския.
Нито за наргилето и синъото.
© Анита Желева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.12.2007, № 12 (97)
|