МИРОСЛАВ БЪРДАРОВ ОТ ШУМА ДО ПАСХАЛНИЯ БЛЯН

Албена Величкова

web

Хората обичат да изрязват от живота собствените си истории така, както им се иска.

Авторите на книги пренареждат парчета от всякакви истории така, както им е нужно.

А Мирослав Бърдаров е откъснал в строфи своите истории така, както му харесва, за да ни (раз)каже нещо чрез себе си в поетиката „Шум от писменост” и повестта „Еврофутboys”. Две заглавия от спънат български и сакат английски език, които в употреба от сегашен автор, е редно да погълнем като метафора, философия или каквото още се досетим.

„Поетът видя глухарче
и подскок - подскок
такадък-такадък,
откъсна го и каза:
„Ето едно минзухарче съвършено като мен”

На А. (не ангел!)

Поетиката „Шум от писменост” обкичва М. Бърдаров с тържествен шум и с Литературен „Пегас” за 2004 г., а повестта „Еврофутboys” му отрежда награда от конкурса на фондация „Развитие” - моменти, които уточняват, че както четящите, така и познаващо разбиращите литературната изразност са доловили възможностите на автора да представи неизразими форми на шум, пакетирани като спешни репортажни миниатюри от живота в допирните му точки с екзистенциалния хоризонт. Кратки, задъхани, ошумяващи и отшумяващи, те преминават в тичащи страници, за да изчезнат, преди да са уморили заслушването. Грапави и вредителни, громки и недружелюбиво врекливи, стихоформите на Мирослав Бърдаров са сочно меню от предложени на читателя възпалителни процеси, които се случват в него, а не с него, въпреки че авторът предупреждава:

„Днес не закусваме със себе си”

Прието е на жанрово разнообразните творци да им задават въпроса „защо след поезията се насочихте към прозата?” Mисля, че авторът е отговорил сам, предчувствайки питането:

„Ето че скучая и ще се наложи
да се върна по-назад от другите,
по-назад от себе си
и в тясната килия на амебата
да чакам изненада от това,
което вече се е случило”

(„Бар Олимп”)

Но не е трудно и сами да си създадем отговор. Човекът винаги се е стремял да превъзхожда себе си, а на твореца това му е в него си. По всичко личи, че самият Мирослав Бърдаров не е оставил творческите си амбиции встрани от принципа в малкото да постигнеш монументалност, а голямото да го направиш интимно. Поради това поетичността в „Шум от писменост” и прозаичността в „Еврофутboys” се самопреливат до получаването на лирична наративност и белетристична ритмичност, без самите ние да си даваме много сметка как е станало така.

Свободният стих (vers libre), чрез който поетът вкарва възприятия за шум, предоставя неподозирана възможност текстове като „Помощно училище”, „Лятна буря в кръчма”, „Пролетен каприз”, „Харамийски магистрали” да докоснат лингвистичния ни слух с наранено ухо още от заглавията си, а жизненият материал, гризнат от тях, да зашуми откъртващо, кънтящо, дъждовно, уморено, немузикално. Поради това и поетичността се схваща повече интонационно, отколкото ритмично, а на моменти една дума поема силата на стих, дори пунктуацията или липсата й регулират усета на изживяването. Това ни пренася някъде дълбоко във века на басните или някъде по-близо, във времето на модерните и о(б)съжданите А. Рембо, Е. Вернхарн, А. Блок.

Ошумяваща е и художествената идея за изпълване на текстовете. М. Бърдаров не описва, а съчленява свой лингвистичен код за интертекстуално месиво от митологични отломъци, литературни сюжети и имена, синтактични заигравания, изненадващи лексически конфигурации, които непременно ще те уморят, за да кажеш както и самият автор:

„Къде ли трябва да почина
Няма миг свободно място”

(„Бесове)

Стиховете в „Шум от писменост” изострят и нашата подозрителност към обмислената съпротива на поета да бъде лесно разгадан, освен ако не бъде тълкувател или преводач на самосебе си. Хубавото в случая е, че за някои читатели това е преследван вариант за емигриране от скуката на шлифованите и дисциплинирани текстове. Опасното е, че за други читатели това ще породи впечатление за неконтролируема пъстрота и безразборност. Лично аз избирам да чета този автор, защото освен всичко друго, в този вид писане схващам света не само като общежитие за хора, а и като цивилизационна умора, от която той се пръска отдавна по шевовете.

Ето защо в следващата си творба „Еврофутboys” М. Бърдаров сякаш вече се оглежда за търсене „тайните на тишината”. В компанията на Сънчо, Пънчо, Омир, Гаро, Джими и някоя и друга жена (естествено, помежду им) проследяваме в рамките на една седмица, но не каква да е, а Страстната, какво се случва заради техните залагания на Еврофутбол, „в които животът на човека и животните придобива смисъл”. Това са „странни хора, убедени в късмета си и липсата на дъно, в което да си счупят главите, падайки от високо.” За разлика от „Шум от писменост”, в новия текст всичко е разсъблечено от интелектуално накипряне, но въпреки това тук нашумява спотаено задкадрово говорене, чрез което се издирва визуално и концептуално представяне на бъдещето от миналото, безвремието на настоящето и текста като спектакъл на всички нас, независимо от мястото ни спрямо сцената. И ако в „Шум от писменост” читателят се оглежда за помощ из целия текст, то в „Еврофутboys”, той се търси в сюжета, може би е домошар, а може би е само воайор, а дали не и ментор! Поради това твърде наивно ми изглежда да приема повестта като спортно четиво. Тя провокира спортност, състезателност, която всеки от нас извършва несъзнателно. Текстът не е и циничен, въпреки че съдържа великолепен репертоар от езикови пароли за употреба на плътта из всички посоки на тялото, а е написаност за циничността, чрез която живеем, не е и социален, а изкарва на повърхността обществена симптоматичност, не е и религиозен, защото не о(б)съжда страстите, а пристрастяването, търси стигмите не в тялото, а в отсъстващата душа. Това е просто повест, в която М. Бърдаров е скрил шума в засрамена усмивка („Английските селяни от „Шефилд Юнайтед” им изядоха два бона с Алеко Константинов върху тях”) и я е прикрил с просташкото „шшт”, за да запази тишината в тайна.

Аз лично не бих задържала дълго в паметта си спомена за образите от „Еврофутboys”, пък и авторът не ни принуждава да го правим. Той само ни тласка да преминем през пътя от събития в живота на героите му към идеята за живот от събития, „защото само маймуните не знаят в кой зоопарк ще попаднат”.

Пожелавам на Мирослав Бърдаров много шум, но да пише в тишина!

Мирослав Бърдаров. Еврофутboys. ИК „Персей”, 2008.

© Албена Величкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.11.2008, № 11 (108)