Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МИРОСЛАВ БЪРДАРОВ ОТ ШУМА ДО ПАСХАЛНИЯ БЛЯН

Албена Величкова

web

Мирослав Бърдаров. Шум от писменост. Пловдив: ИК „Жанет 45”, 2004Хората обичат да изрязват от живота собствените си истории така, както им се иска.

Авторите на книги пренареждат парчета от всякакви истории така, както им е нужно.

А Мирослав Бърдаров е откъснал в строфи своите истории така, както му харесва, за да ни (раз)каже нещо чрез себе си в поетиката „Шум от писменост” и повестта „Еврофутboys”. Две заглавия от спънат български и сакат английски език, които в употреба от сегашен автор, е редно да погълнем като метафора, философия или каквото още се досетим.

„Поетът видя глухарче
и подскок - подскок
такадък-такадък,
откъсна го и каза:
„Ето едно минзухарче съвършено като мен”

На А. (не ангел!)

Поетиката „Шум от писменост” обкичва М. Бърдаров с тържествен шум и с Литературен „Пегас” за 2004 г., а повестта „Еврофутboys” му отрежда награда от конкурса на фондация „Развитие” - моменти, които уточняват, че както четящите, така и познаващо разбиращите литературната изразност са доловили възможностите на автора да представи неизразими форми на шум, пакетирани като спешни репортажни миниатюри от живота в допирните му точки с екзистенциалния хоризонт. Кратки, задъхани, ошумяващи и отшумяващи, те преминават в тичащи страници, за да изчезнат, преди да са уморили заслушването. Грапави и вредителни, громки и недружелюбиво врекливи, стихоформите на Мирослав Бърдаров са сочно меню от предложени на читателя възпалителни процеси, които се случват в него, а не с него, въпреки че авторът предупреждава:

„Днес не закусваме със себе си”

Прието е на жанрово разнообразните творци да им задават въпроса „защо след поезията се насочихте към прозата?” Mисля, че авторът е отговорил сам, предчувствайки питането:

„Ето че скучая и ще се наложи
да се върна по-назад от другите,
по-назад от себе си
и в тясната килия на амебата
да чакам изненада от това,
което вече се е случило”

(„Бар Олимп”)

Мирослав Бърдаров. Еврофутboys. ИК „Персей”, 2008Но не е трудно и сами да си създадем отговор. Човекът винаги се е стремял да превъзхожда себе си, а на твореца това му е в него си. По всичко личи, че самият Мирослав Бърдаров не е оставил творческите си амбиции встрани от принципа в малкото да постигнеш монументалност, а голямото да го направиш интимно. Поради това поетичността в „Шум от писменост” и прозаичността в „Еврофутboys” се самопреливат до получаването на лирична наративност и белетристична ритмичност, без самите ние да си даваме много сметка как е станало така.

Свободният стих (vers libre), чрез който поетът вкарва възприятия за шум, предоставя неподозирана възможност текстове като „Помощно училище”, „Лятна буря в кръчма”, „Пролетен каприз”, „Харамийски магистрали” да докоснат лингвистичния ни слух с наранено ухо още от заглавията си, а жизненият материал, гризнат от тях, да зашуми откъртващо, кънтящо, дъждовно, уморено, немузикално. Поради това и поетичността се схваща повече интонационно, отколкото ритмично, а на моменти една дума поема силата на стих, дори пунктуацията или липсата й регулират усета на изживяването. Това ни пренася някъде дълбоко във века на басните или някъде по-близо, във времето на модерните и о(б)съжданите А. Рембо, Е. Вернхарн, А. Блок.

Ошумяваща е и художествената идея за изпълване на текстовете. М. Бърдаров не описва, а съчленява свой лингвистичен код за интертекстуално месиво от митологични отломъци, литературни сюжети и имена, синтактични заигравания, изненадващи лексически конфигурации, които непременно ще те уморят, за да кажеш както и самият автор:

„Къде ли трябва да почина
Няма миг свободно място”

(„Бесове)

Стиховете в „Шум от писменост” изострят и нашата подозрителност към обмислената съпротива на поета да бъде лесно разгадан, освен ако не бъде тълкувател или преводач на самосебе си. Хубавото в случая е, че за някои читатели това е преследван вариант за емигриране от скуката на шлифованите и дисциплинирани текстове. Опасното е, че за други читатели това ще породи впечатление за неконтролируема пъстрота и безразборност. Лично аз избирам да чета този автор, защото освен всичко друго, в този вид писане схващам света не само като общежитие за хора, а и като цивилизационна умора, от която той се пръска отдавна по шевовете.

Ето защо в следващата си творба „Еврофутboys” М. Бърдаров сякаш вече се оглежда за търсене „тайните на тишината”. В компанията на Сънчо, Пънчо, Омир, Гаро, Джими и някоя и друга жена (естествено, помежду им) проследяваме в рамките на една седмица, но не каква да е, а Страстната, какво се случва заради техните залагания на Еврофутбол, „в които животът на човека и животните придобива смисъл”. Това са „странни хора, убедени в късмета си и липсата на дъно, в което да си счупят главите, падайки от високо.” За разлика от „Шум от писменост”, в новия текст всичко е разсъблечено от интелектуално накипряне, но въпреки това тук нашумява спотаено задкадрово говорене, чрез което се издирва визуално и концептуално представяне на бъдещето от миналото, безвремието на настоящето и текста като спектакъл на всички нас, независимо от мястото ни спрямо сцената. И ако в „Шум от писменост” читателят се оглежда за помощ из целия текст, то в „Еврофутboys”, той се търси в сюжета, може би е домошар, а може би е само воайор, а дали не и ментор! Поради това твърде наивно ми изглежда да приема повестта като спортно четиво. Тя провокира спортност, състезателност, която всеки от нас извършва несъзнателно. Текстът не е и циничен, въпреки че съдържа великолепен репертоар от езикови пароли за употреба на плътта из всички посоки на тялото, а е написаност за циничността, чрез която живеем, не е и социален, а изкарва на повърхността обществена симптоматичност, не е и религиозен, защото не о(б)съжда страстите, а пристрастяването, търси стигмите не в тялото, а в отсъстващата душа. Това е просто повест, в която М. Бърдаров е скрил шума в засрамена усмивка („Английските селяни от „Шефилд Юнайтед” им изядоха два бона с Алеко Константинов върху тях”) и я е прикрил с просташкото „шшт”, за да запази тишината в тайна.

Аз лично не бих задържала дълго в паметта си спомена за образите от „Еврофутboys”, пък и авторът не ни принуждава да го правим. Той само ни тласка да преминем през пътя от събития в живота на героите му към идеята за живот от събития, „защото само маймуните не знаят в кой зоопарк ще попаднат”.

Пожелавам на Мирослав Бърдаров много шум, но да пише в тишина!

 


Мирослав Бърдаров. Шум от писменост. Пловдив: ИК „Жанет 45”, 2004.

Мирослав Бърдаров. Еврофутboys. ИК „Персей”, 2008.

 

 

© Албена Величкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.11.2008, № 11 (108)