ВИКЪТ

web | Високи бели птици на брега

Извикаш ли гласът ни се втвърдява
той придобива плътност
става друг
отделя се от теб като черупка
и пада по брега на паметта ти
Извиканите мисли заживяват
непроменени нейде свой живот
и трупат пясъка на вековете
Докато не извикаш
те пулсират
във своята меняща се прозрачност
в дълбокото на твоето море
вдълбават се на пясъчното дъно
подобно на растения чудати
или се носят някъде незнайни
като големи и безмълвни риби
А може би понякога опитват
да се превърнат в коренче подвижно
и да потърсят още по-дълбоко
онуй Море
което във едно
просмуква всички мънички морета

© Антоанета Николова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.01.2007
Антоанета Николова. Високи бели птици на брега. Варна: LiterNet, 2007.