ТИЕН ШАН

web | Високи бели птици на брега

Високо. Като в мисълта на бог.
Листата ми полека се разтварят.
А сипеят ронлив е. Светлината
не може на трева да се превърне
и само искри в камъка отсича -
неразгадаеми за сетивата.
Далече. Като в друг - отвъден свят,
Където още нищо няма корен.
Наистина ли духовете могат
със живите насън да разговарят…
о, някога навярно ще се върна,
понесена от тези черни птици,
които с нокти въздуха раздират
и винаги, когато се катеря,
с немигащи очи ме наблюдават.

© Антоанета Николова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.01.2007
Антоанета Николова. Високи бели птици на брега. Варна: LiterNet, 2007.