СЪСТОЯНИЕ

web | Високи бели птици на брега

Докоснах се до слънцето
и цялата ми длан засвети.
Не мога със вода да я измия.
Сега ще може всичко
да се вижда през ръцете ми
и аз ще трябва дълго да се крия,
докато тежката вода на времето
пак очертае мойта непрозрачност.
За кратък миг, докато виждах себе си,
видях: децата идват от пространството
и постепенно се нагълтват с време,
удавят се във него и забравят
прозрачността, в която са родени,
и светлината като състояние.

© Антоанета Николова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.01.2007
Антоанета Николова. Високи бели птици на брега. Варна: LiterNet, 2007.