Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРИИЖДА СВЕТЛИНА
web | Високи бели птици на брега
От толкова дълбоко взиране
очите ни не ни принадлежат.
Потънали са в други светове,
където вечното движение прилича на покой,
към центъра на спиците на колелото,
който задвижва всичко, а е неподвижен.
Затуй, когато кажа, че съм ти
или когато кажеш, че си аз,
потича слънцето като река,
прозира светлина през планината
и камъкът, подобно на морето,
трепти в непостоянната си форма.
© Антоанета Николова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.01.2007
Антоанета Николова. Високи бели птици на брега. Варна: LiterNet, 2007.
|