ОБИТАТЕЛЯТ

web | Високи бели птици на брега

От сенките на облаци морето се променя
и кацналата на брега му къща
вратите си люлее в светлина.
В напуснатата раковина морската вода се връща
и пясъкът на дъното се утаява
подобно на пресъхнала сълза.
Не зная колко е далеч нощта от сушата.
В запаления въздух
една блестяща чайка се гмурва презглава,
тъй както извора,
окръглящ пустотната си същност,
и като душата
по стълба от море и светлина.

© Антоанета Николова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.01.2007
Антоанета Николова. Високи бели птици на брега. Варна: LiterNet, 2007.