НА ОСТРОВ РОДОС
ИЛИ ОБРАТНАТА СТРАНА НА ОГЛЕДАЛОТО

web | Високи бели птици на брега

На този бряг,
където съвършенството е тъй естествено
пред тежката,
почти кристална,
нетрепваща прозрачност на водите
и хоризонтът е кристал разчупен,
във който светлината ме затваря,
забравям вече своето море
и влизам бавно в тежката прозрачност,
тъй сякаш че разтварям огледало.
Погледна ли нагоре,
виждам само
ръцете си, повторени безкрайно,
как бавно огледалото раздиплят
в огледала взаимно отразени,
докато право в центъра се гмурна
и слея се със точката, която
една е, но в безброй се отразява.
(Но също тъй е процепът, през който
от Другата страна се преминава.)

© Антоанета Николова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.01.2007
Антоанета Николова. Високи бели птици на брега. Варна: LiterNet, 2007.