ИНДИЙСКИ НАПЕВ

web | Високи бели птици на брега

И ето тук едно-две видими несъвършенства:
глаголът на реката
и прилагателните с многогласа пъстрота,
и камъкът набъбнал от пръстта,
разтворилата срамни устни пещера:
това е Индия, тъй както я видях
във рамката на пораздрънкания джип,
клатушкащ ме нагоре и надолу, напред-назад:
един несекващ еротичен танц -
най-първата проява на изреченото -
по-скоро хаос с невъзможен ред,
когато думите не са престанали да бъдат
все още семенната течност на Езика,
плодящ нещата,
така че ако думичка продумаш,
тя многогласо в тях ще се повтаря,
превърнала се в напев нов от думи,
които тъй във общото се вплитат,
разрастват се, така се разклоняват,
така проникват цялото извътре,
че сякаш винаги били са тука
и бавно многогласата ритмичност
тъй неусетно в нов мотив променят,
че тя разтворила те постепенно, всъщност
превърнала се е във част от тебе.

© Антоанета Николова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.01.2007
Антоанета Николова. Високи бели птици на брега. Варна: LiterNet, 2007.