ГЛОГИНО

web | Високи бели птици на брега

На мащерка и див пелин
ухае чак небето.
Дърветата извират все
от хладната река.
Далече връх след връх
се трупа сякаш ехо
застинало, разпръснато
от каменна уста.
От края на зеленото
извират бели облаци.
Оттук не различавам
дали не са овце.
И някой се разхожда
самичък под небето.
Не знам дали е Бог,
Овчар или Дете.
Оставям се на вятъра.
Безбройни са посоките.
Все някога ще срещна
самотния чудак.
Просторът се нагъва
и вече се досещам,
че този, който срещна,
ще бъда всъщност аз.

© Антоанета Николова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.01.2007
Антоанета Николова. Високи бели птици на брега. Варна: LiterNet, 2007.