 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПИСМЕНА
Със слой от тичинков прашец
водата е покрита
и патиците - жив писец -
по нея нещо пишат.
Следа оставят. Но след тях
тя бързо се затваря
и в златна тичинкова прах
превръща се накрая.
Така са всички писмена -
зад нас следа неясна,
драскулка в тази светлина,
която не угасва.
© Антоанета Николова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.10.2018, № 10 (227)