ПАЧУЪРК

web

Събира свойте спомени в кълбо,
от него тегли бавно дълги нишки
и с потъмнели куки от сребро
изплита си най-топлата завивка.
По нея се преплитат цвят до цвят,
наслагват се и нещо й говорят.
Туй розово е сякаш аромат
от ябълката в детството на двора.
А синкавото там е може би
извивката на хълмите стаени,
напевите на нощните щурци
и мирисът на нощ и окосено.
Ей тука в бяло облаци кръжат,
а там треви в зелено сe люлеят.
Червеното е дъхавият цвят
на розите по дългата алея.
А жълтото, разпръснато навред,
са пролетните храсти натежали,
оранжевото - лято, пладне, мед,
рисуващото слънце по дувара.
Преплитат се в загадъчен мотив
кобалт и охра, сиво и лилаво
и бавно във контура им менлив
един рисунък общ се откроява.
И нишките от детството така
спояват се във нишките от вчера,
че образуват фигура една
и с ярък цвят, и с багри избледнели.
И тъй расте туй цветно плетиво,
а майка ми полека се смалява
и в сняг стопен косите от сребро
с последната си нишка се втъкават.

© Антоанета Николова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.10.2018, № 10 (227)