НЕ-ВЪОБРАЖЕНИЕТО В ХАЙКУ

Антоанета Николова

web

Въпросът за съотношението реалност-въображение е от значение не само за хайку, но и за всяка поезия и всяко изкуство. Тъй като от определена гледна точка, която споделям, хайку може да се определи като квинтесенция на поезията, а поезията, разглеждана в широк смисъл, като квинтесенция на творчеството (ако изходим дори от самата етимология на думата), то изводите, направени за хайку, биха могли да бъдат отнесени към творчеството и по-специално към изкуството като цяло.

Обикновено, когато става дума за изкуство и за поезия, въображението се смята за ключов фактор. Но според мен, макар че на пръв поглед звучи парадоксално, истинската поезия и особено хайку не се базира на въображение, разбирано като противоположно на реалността и в този смисъл въображаемо и измислено, а напротив - на истинско виждане на реалността.

Тук има три взаимосвързани понятия със специфичен смисъл.

Едното понятие е виждане. Това не е обикновеното сетивно виждане. В отношението към това виждане се състои и главната отлика между източната и западната мисъл. Докато западната философия остава в границите на разсъдъчното дихотомично логическо мислене, което бавно и късно осъзнава и изобщо не може да надхвърли, източната отрано си дава сметка за ограничеността на знанието, което може да се получи по този начин, и търси други средства за възприемане на действителността. Основни източници на познание за западната мисъл са данните на сетивата и изводите на логиката. За източната мисъл и двата не могат да бъдат достатъчно достоверни. Ето защо тя се основава на определени психотехнически практики, които се опитват да постигнат променено състояние на съзнанието и различно, може би по-адекватно възприемане на действителността. Както казва Кен Уилбър, "ние не можем да решим проблема за отношението абсолютно-относително, използвайки очите на плътта и на ума. Този най-дълбок проблем и тайна се поддава на решение само чрез окото на съзерцанието" (Уилбър 2002: 126).

Така виждането е виждане за вселената не такава, каквато би трябвало да бъде, не такава, каквато ни я поднасят сетивата и я тълкува разумът, а такава, каквато е. Това, отново по думите на Кен Уилбър, е "пребиваване непосредствено в окото на Духа, за който целият Космос служи като обект на Прекрасното, именно защото фактически целият Космос е сияещото Изкуство на самия Дух", а "вие сте център на чисто и ясно осъзнаване, напълнено в своето Битие с висшата Красота на всичко, което то съзерцава" (Уилбър 2002: 179).

Другото понятие е истинско или истинно. Това е определението именно на това виждане, което не зависи от относителността на сетивата, което не интерпретира действителността съобразно своите способности, а я вижда в нейната непосредствена и оголена такъвост (татхата според будистката терминология).

И третото е понятието реалност. То би могло да се изпише с главна буква, тъй като реалност тук означава именно това, което е, такова, каквото е, реалността в себе си, а не за нас. Можем да обозначим тази реалност и като битие, противопоставено на термина съществуване, като сат, противопоставен на бхава и всякакви други термини, подчертаващи различието между биването на профанно ниво и битието на нивото на дълбоката истинност. Каквото и обозначение да дадем, това е реалността отвъд обозначенията, това, което е в основата на всички относителни битийности.

При това тази реалност не е нещо чуждо, различно, трансцендентно. Това е същата действителност, която възприемаме в ежедневието, но видяна в нейната пронизваща дълбина, чистота, новост и свежест, отвъд наслояванията на разсъдъчния ум.

Виждането на тази реалност е близко до състоянието на пробуда, към което се стремят будистите. Но това състояние не е нещо, което може да се постигне само преднамерено в съзнателно търсена медитативност. Неслучайно дзен будистите подчертават, че всичко, и най-простите действия и дори особено най-простите действия, носят пробудата:

Какво чудесно занятие:
да носиш вода
да сечеш дърва

казва един дзенски учител.

Колкото по-просто, безизкуствено и спонтанно е действието, толкова по-голяма е вероятността то да ни доближи до истинската реалност или да пробие тънката завеса, която ни отделя от нея. В състоянието на пробудата всичко е свежо, ново и пределно реално, изпълнено с нова конкретност, различна от конкретността на повърхностния прочит, който замъглява нещата. Реалността е буквална и конкретна, но с прозрачната и ясна конкретност на надмогналото противоположностите не-дуално виждане. Тук можем да си припомним думите на Цинюан (640-740), един от видните чански (дзенски в японска транскрипция) учители, който казва: "Когато още не бях започнал да изучавам чан, планините бяха планини, а реките - реки; когато започнах да изучавам чан, планините престанаха да бъдат планини, а реките - реки; когато постигнах чан, планините отново станаха планини, а реките - реки".

Когато в хайку е постигнато това виждане, хайкуто се е случило.

Както в това хайку¹ на Едуард Цар:

Зимен вятър -
чайката настига
своя вик

Или в онова любимо хайку на Башо:

морето се смрачава.
гласът на патиците
смътно се белее

Избирам за пример тези стихотворения, защото в тях просто буквално се усеща как поезията е "вест от битието".

Едно хайку е добро само когато се основава на нещо истинско и реално представимо. Това съвсем не означава, че хайку трябва да е натюрморт или снимка от натура, дори видимо да се доближава до подобно усещане, като в това въздействащо хайку на Мария Дерменджиева:

на пейката
циганка е отворила вестник
с хляб и домати

(Мария Дерменджиева)

Буквалният рисунък, представен в своята изчистеност, разкрива в сърцевината си едно нетрайно, но реално и живо завихряне в потока на съществуващото. Това, което е, такова, каквото е, не е някаква трансцендентна абстракция. То съществува само в и чрез конкретното. Както казва Фридрих Шлайермахер, "Безкрайното е зримо в крайното и благодарение на него", както и от обратната страна: "всичко крайно съществува само в безкрайното и чрез него, всичко временно - само във вечното и чрез него" (Шлайермахер 1994: 46). Така реалността на хайку не е замъглената и изтъркана от употреба видимост, а е проникване до самата тъкан, канава, основа на битието. В тази основа всичко се слива по множество и невъобразими начини, множество връзки водят от всяко нещо към множество други неща. Обикновено в хайкуто се проследява линията на една такава връзка - между две неща, две състояния (на дадено нещо или процес, на автора и/или на читателя).

Например в това хайку, в което извивките на купестите облаци изписват сходен рисунък с извивките на захарния памук и създават картината на една привечер в опустяващия вече парк след дълъг неделен ден:

купести облаци
уморен е продавачът
на захарен памук

(Нели Добринова)

Или в това, в което снегът бавно покрива както върховете, така и шапките на хората, превръщайки ги в неразделна част от пейзажа:

сняг в планината
бавно нарастват върховете
на шапките ни

(Петя Попова)

Или пък това, в което едно младо същество подскача безгрижно по камъните на древния път, по които са се търкаляли тежки каруци и са се движили отдавна отишли си хора, прескачайки векове, сливайки минало и бъдеще:

древен римски път
дъщеря ми подскача
от камък на камък

(Илко Чуков)

Но връзката трябва да е реална, трябва да произтича от нишките, вплетени в тъканта на вселената, трябва да следва рисунъците (моделите, patterns), които чертае самото биващо. Ако връзката е съчинена, насилена, измислена - хайкуто не се е случило, колкото и привидно красиво да е казаното.

При хайку и при поетичното изобщо се осъзнава изконната и първозданна красота на това, което е. При това "тази всеобща красота съвсем не е упражнение в творческо въображение. Това е реалната структура на вселената. Тази универсална красота всъщност точно сега съставлява самата природа на Космоса. Това не е нещо, което трябва да си въобразите..." (Уилбър 2002: 180).

И все пак не може да се каже, че в хайку няма въображение. Но това не е измислено и насилено търсене на оригинални връзки или потапяне в лъкатушенията на нездрави психични или мисловни напъни. Въображението в хайку е свободно следване на връзките, лъкатушенията и извивките, по които се подреждат вечно трептящите, течащи и неуловими енергийни сплитъци и рисунъци на естеството.

Бихме могли, следвайки даоистите и чан будистите, да назовем това докосване до суровата тъкан на биващото не-въображение, използвайки същото онова всеутвърждаващо и отричащо профанното "не", с което древните мислители са бележели истинското правене, истинското знание и истинското говорене: не-правене, не-знание, не-думи.

Не-въображението означава различна от обичайната форма на въображение. То не е откъсване от действителността и противопоставяне на реалното, а напротив - проникване до дълбочината на това, което е, сливане с потока на съществуващото, свръхреално.

Именно такова не-въображение откриваме в хайку. При това същият импулс, който е породил хайку, трябва да пробегне и у читателя. Ако хайкуто е досег с истинската реалност, това не може да не се случи, защото на едно дълбоко ниво всички споделяме тази реалност като общ извор и източник на собственото си битие. По някой път обаче случването изисква определена нагласа, настрой на съзнанието на читателя, който да резонира с настроя, създал творбата.

Тук искам да споделя една история, която чух наскоро. Една моя приятелка, която прави акупунктура, сподели, че веднъж, като слагала иглите, енергийните канали й се "проявили". "А, получило ти се е някакво особено вътрешно виждане", мъдро отбелязах аз. От по-нататъшния разговор обаче стана ясно, че студентите, които са присъствали, също са ги видели: "виждаха се като бяла фосфоресцираща линия". Така разбрах, че това не е било плод на някакъв верен или самовнушен вътрешен взор, а съвсем реално и проверимо събитие. "Това се случваше и после няколко пъти", продължи тя. "Но напоследък - не. Става след като забия иглите и явно зависи от моето състояние, но и от състоянието на пациента".

Та си мисля, че хайкуто е като такова забиване на игличка, която може да прояви невидимите, но напълно реални енергийни канали на биващото. Но за да станат те видими, е необходима особена среща както на автора с реалността, така и на посланика на хайкуто с неговия приемател.

БЕЛЕЖКИ

1. Използвани са хайку творби, изпратени за Националния конкурс за хайку поезия - 2013 г. [обратно]

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Уилбър 2002: Уилбър, Кен. Око Духа. Интегральное видение для слегка свихнувшегося мира. Москва: АСТ, 2002.

Шлайермахер 1994: Шлейермахер, Фридрих. Речи о религии. Монологи. СПб.: Алетейя, 1994.

© Антоанета Николова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.08.2014, № 8 (177)

Текстът е представен по време на VII Международна хайку конференция на тема "Реализъм и въображение в хайку", 15.06.2013 г., София.