КРЪГЛО

web

Какъв е този път покрай реката!
Каква е тази светеща трева!
Светът е кръгъл. В центъра му крача,
а сякаш вътре в себе си вървя.
Обгръща ме небето със кълбото си голямо,
прелитат диви патици през мен с протяжен вик,
направо от сърцето ми излита врана
и в бели риби мислите се стрелват в миг.
Навеждам се лицето си да видя във водата,
но виждам само дългите треви от дълбините на съня,
а хлъзгави подмоли в тъмнината клатят
надиплената пясъчна тъга.
По камъни и сенки бавно разпознавам
рисунъка на нощи и на дни.
Въздъхвам и дъхът се разширява
във тръпки от проблясващи вълни.
И аз разбирам - кръгла съм отвътре,
кълбо съм като този свят зелен.
В реката сянката ми става на пъстърва
и гмурва се в дълбокото във мен.
А облаци и птици в светлината плуват,
Главата ми е купол на небе.
И будна съм, и го сънувам.
И СМЕ.

© Антоанета Николова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.10.2018, № 10 (227)