Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ В ЧАСА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Анка Атанасова

web

Обучението по български език и литература при деца билингви има своите характеристики, свързани с езиковата среда на учениците. Дефицитите в комуникативните им компетентности предпоставят необходимостта да се попълват пропуските и да се коригират грешките в устната и писмената ученическа реч. Петокласниците, с които работя, са 12. От тях 11 са роми, 1 е българин.

Анализирайки резултатите от постиженията на входно ниво, определих за развиване на ученическите умения за създаване на писмени текстове два учебни часа. Първият - за работа върху създаване на алгоритъм за текст описание и за текст повествование, а вторият - за създаване, редактиране и оценяване на текст описание и текст повествование.

Темата на урока е "Създаване на текст описание и текст повествование". Видът на урока е упражнение. Използваните стратегии са от програмата за развитие на критическо мислене чрез четене и писане, защото дават възможност за методически решения, при които учениците са в различни роли.

Използват са учебник по български език за пети клас, таблица, постери.

Очакваните резултати са свързани с развиване на уменията у учениците за създаване, възприемане, редактиране и оценяване на повествователни текстове, за коментар и оценка на работата в групата, за възпитаване на личностна инициативност, тактичност, съобразителност, търпеливост, сътрудничество.

ХОД НА УРОКА

Часът започва със задачата "Представи се забавно на своя съученик". Това е занимателна задача, чиято цел е да освободи учениците от емоциите, натрупани до този час, да концентрира вниманието им върху темата.

Учителят дава пример: "Аз съм Анка и съм тънка като фиданка. Мечтаех да работя в банка и да бъда столичанка. Българският език добре познавам и с любов на вас го преподавам". Ученичка се представя така: "Името ми е Маргарита. Кръстена съм на съседката добра, не на цветето мечта".

Втората задача е поредица от въпроси, които събуждат интерес към темата на урока. Отговорите на учениците извеждат както ключовите думи, така и темите на текстовете за описание и за повествование.

Въпросите са:

1. Какво обичаш да правиш през свободното си време?

2. Кой е любимият ти сезон?

3. Защо?

4. Кое е любимото ти място?

Отговорите са:

Обичам да играя, да карам колело, да се разхождам.

Обичам пролетта, защото всичко разцъфва отново. Лятото, защото не съм на училище, защото ходя на море. Есента, защото тръгваме на училище. Зимата, защото има сняг и се пързаляме.

Обичам гората, училищния двор, читалищния салон.

Записвам последователно всички отговори на дъската. Коментирам с учениците преобладаващите отговори. Обобщаваме, че към първия въпрос най-често срещаният отговор е Разхождам се, към втория въпрос - Пролет, а към четвъртия - Гора.

Третата задача изисква, след като определят коя от трите думи е различна като част на речта, да представят съответстващото й съществително име.

Четвъртата задача изисква учениците да включат в словосъчетания съществителното гора с думите пролет и разходка и да направят изводи, като ги сравнят.

Разходка в гората
Пролет в гората

Въпросите за коментар, сравнение и изводи са:

  • Кой е предлогът, който използвате, за да свържете думите в словосъчетание? Защо?
  • Защо и кога членувате съществителните имена?
  • Какви са по вид словосъчетанията?
  • Кое от словосъчетанията е подходящо за тема на текст описание и кое за текст повествование?

Петата задача е свързана с прилагане на техниката "Асоциативен облак". Учениците предлагат асоциации, свързани с думите разходка и пролет. На отделни постери записвам всички предложения на петокласниците (те ще са нужни при създаването на текста).

Резултатите са:

При коментара учениците определят към коя част на речта принадлежат думите. Разграничават изменяеми от неизменяеми части на речта. Обръщат конкретно внимание на предлозите.

Поставям темата: Създаване на текст описание и текст повествование. Съобщавам и очакваните резултати. На дъската записвам словосъчетанията пролет в гората и разходка в гората. Така вече са формулирани темите. Коментираме предполагаемото съдържание на съчинения с посочените заглавия. Актуализираме чрез беседа основните характеристики на съчинение описание и съчинение повествование. Уточняваме коя тема предполага създаване на текст описание и коя - на текст повествование. (Вж. приложение № 1). Учениците задават въпроси. (Вж. приложение № 2.)

На отделни постери под всяка от темите записвам зададените от учениците въпроси. Определяме и трите основни въпроса, отнасящи се към всяка от двете теми.

Пролет в гората
Разходка в гората
1. Кога настъпва пролетта? 1. Кога отивам в гората?
2. Кои са първите признаци на пролетта? 2. Защо отивам в гората?
3. Каква е гората през пролетта? 3. Какво ми се случи там?

За да освободя учениците от умората, им предлагам да станат от столовете и да погледнат под седалките. Там намират залепено картонче. Всички, чиито картончета са с еднакви картинки, се отделят в една група (вж. приложение № 3). Целта на тази задача е да се формират на случаен принцип две групи и да се мотивират учениците за предстоящите дейности. Всеки член от групата изпълнява определена задача. Давам инструкции за всяка роля в групата. Пояснявам, че учениците сами разпределят ролите помежду си. Във всяка група ролите са: говорител - обяснява какво се случва в групата; четец - чете избрания текст; литературен критик - коментира текста (какви изречения по цел на общуване са употребени, текстът дава ли отговор на зададените въпроси, какви предлози са използвани и уместна ли е употребата им); двама статистици - изготвят таблица за общия брой на думите, брой на предлозите, прилагателните имена и глаголите.

Всяка група работи с инструкции от приложение № 4 и таблица за статистиците от приложение № 5.

Давам указания, уточнявам времето за работа. В края на часа изслушваме ученици, които пожелават да представят своите текстове. Задачата за домашна работа е учениците да редактират текстовете си, защото през следващия учебен час ще ги коментираме и оценяваме.

Обобщавам работата на класа по отношение на очакваните резултати в началото на урока.

Второто учебно занятие започва със задача, проверяваща уменията на учениците за правилна употреба на предлозите, както и умението им за работа с учебник. Условието на задачата е: "Изберете и употребете правилно".

На дъската записвам изречения с липсващ предлог. Под всяко изречение са записани три предлога, които учениците трябва да употребят правилно.

Отидох ... гората.
Бях ... гости ... леля.
в, на, под
в, на у, в, на

Учениците избират предлог в за първото изречение. При второто изречение осем ученици правят избора си категорично, но няколко се колебаят между предлозите у/в. Инструкцията на учителя е да се вземе решение, след като се прочете информация по въпроса от учебника. Учениците илюстрират правилото със свои примери за употребата на двата предлога. Изреченията записваме на дъската и в тетрадките.

Коментираме дейностите, извършени по време на първото занятие. Поставям темата за часа: "Редактиране и рецензиране на текст описание и текст повествование". Съобщавам очакваните резултати, свързани със знанията и уменията на учениците по темата.

В методическото решение за реализиране на темата стои тристепенният модел, който включва стъпките събуждане на интерес, осъзнаване на смисъла и рефлексия.

Стъпката събуждане на интерес бе приложена през първия час. Вторият час започва с втората стъпка - осъзнаване на смисъла. Преди това коментираме указанията за работа в група. Чрез фронтални въпроси върху ролите в групата установявам доколко всеки ученик е наясно какво трябва да върши. Давам допълнителни разяснения и групите пристъпват към изпълнение на задачите си. Използвайки знанията си за създаване на текст описание и текст повествование, учениците решават кой е най-добрият текст. Докато те работят, учителят е в ролята на консултант. Времето за работа е фиксирано и е съобразено с компетентностите им. За да стигнат до общо становище, учениците правят обсъждане, след което говорителите на групата представят текста пред класа. Редът за представяне на групите се определя на лотариен принцип.

Представянето, коментирането и оценяването на текстовете в голямата група (класа) е третата стъпка на модела - рефлексия.

Първа групата представя текст описание. Говорителят докладва: всички са работили и имат съчинения; две съчинения са предизвикали дискусия в групата, всеки е изложил аргументите си и накрая са направили избора на текста.

Четецът представя текста (вж. приложение № 6).

Статистиците докладват, че общият брой думи е 58; предлози - 6, прилагателни имена - 8, глаголи - 11, от които спомагателен глагол съм - 5; други - 6.

Според информацията на литературния критик изреченията по цел на общуване в съчинението са пет - едно възклицателно и четири съобщителни. Констатацията е, че авторът не е отговорил на първия въпрос, а е съсредоточил вниманието си върху последния. Много лаконично са описани първите признаци на пролетта. Употребата на предлозите от, в, през е правилна. Това уточнение е важно, защото типична грешка за учениците билингви е неправилната употреба на предлозите в и през (в гората - на гората; през пролетта - в пролетта).

Групата на слушателите също коментира представения текст, задава въпроси, прави предложения за коригиране и редактиране.

Говорителят на втора група коментира работата в групата така: един ученик работи много бавно и изпитва сериозни затруднения при създаването на писмен текст. Неговото съчинение е кратко. Всички в групата оценяват като най-добро едно и също съчинение.

Четецът представя текста (вж. приложение № 7). Статистиците обявяват, че съчинението съдържа 7 съобщителни изречения, общият брой на думите е 59; предлози - 12; прилагателни имена - 5; глаголи - 14. Литературният критик докладва, че съчинението на съученичката им е допаднало на всички в групата. Текстът дава отговори на въпросите, зададени предварително. Петокласничката е използвала предлозите в, с, да, на, след, из, без да допусне грешки.

По предложение на групата на дъската бяха записани следните предложни съчетания: на волейбол, на същото място, из гората. Учениците сравняват и обясняват употребата на предлога на в предложните съчетания, разграничават значенията на една и съща дума. Изводът е, че в словосъчетанието на волейбол с предлог на се означава отношение към средство, оръдие на дейност, а в словосъчетанието на същото място предлогът на означава отношение към мястото, където става нещо (на поляната, на улицата).

В текста на втората група е употребен предлог из. Това е добра възможност да насоча отново вниманието на учениците към правилната му употреба. Задавам въпроса "Как разбирате смисъла на предложното съчетание из гората?". Обяснението на един от учениците е, че нещо вътре в гората се движи. Отново петокласниците сами стигат до извод: предлогът из означава движение вътре в границите на даден предмет. Правилото се илюстрира с примери.

След представянето и коментарите на текстовете поставям за домашна работа групите да разменят задачите си. Разяснявам целта на размяната, обобщавам работата на класа за двете учебни занятия, правя изводи за изпълнението на задачите.

Резултатите от използването на тристепенния модел са добри и по отношение на създаването на устни и писмени текстове, и по отношение на работата в група. Учениците създават текстове, като се съобразяват с изискванията за описанието и за повествованието; явен е стремежът им, придържайки се към думите в създадения ,,асоциативен облак", да напишат цялостно съчинение. Текстът повествование създават с повече лекота от текста описание. Изградени са умения за създаване на текст описание и текст повествование.

Анализът на резултатите отчита, че са налице умения за редактиране на грешки. В процес на изграждане са способности за правилна оценка и самооценка. Полагат се усилия за правилен изказ. Личи желанието на учениците да употребяват коректно предлози. Сред най-използваните предлози са: в, на, през.

Най-често се допускат грешки в членуването, съгласуването, употребата на предлози, правописа, пунктуацията, правоговора. Децата билингви се нуждаят от повече работа и търпение, за да преодолеят дефицитите, свързани с осмисляне и структуриране на изречения и текстове.

По отношение на знанията и уменията, свързани с усвояването на учебното съдържание, може да бъде направена следната констатация: петокласниците познават основните характеристики на описанието и повествованието в добра степен, притежават добри умения за анализ за различни видове текст. Разпознават частите на речта. Разграничават изменяеми от неизменяеми части много добре. Налице са много добри знания за видове изречения по цел на общуване. Употребата им е уместна.

Учениците показват добри умения за работа в екип. Някои търсят помощ от съучениците си при изпълнение на възложените задачи. Други са по-самостоятелни и по-активни. В процес на формиране са личностни качества като сътрудничество, търпеливост, съзнателност. Аспектите, нуждаещи се от развитие, са свързани с умения за концентрираност, способност за възприемане на чужда гледна точка, за интензивност и темпо на работа.

През следващата учебна година работата по групи ще продължи. Интерактивните техники са интересни за учениците.

 

Приложение № 1

Характеристики на съчинение повествование

1. Повествованието е разказ за нещо, което се е случило.

2. Когато разказваме, не бива да се увличаме в излишни подробности и не трябва да пропускаме нищо важно.

3. Нужно е да се опитаме да спазим реда на събитията.

4. Да разграничаваме това, в което сме участвали, от това, което се предполага, че се е случило.

5. Така да разказваме, че да е ясно кой какво е направил.

Характеристики на съчинение описание

1. Съчинение описание наричаме това съчинение, в което рисуваме картина, пейзаж, портрет, природно явление, трудова дейност и др.

2. Трябва да се стараем да опишем всички подробности, които сме забелязали. Нужно е да сме наблюдателни.

3. Много е важно при описанието да се изказваме точно, да търсим подходящи изразни средства.

4. Да сравняваме познато с познато и непознато с познато.

 

Приложение № 2

Текст описание

1. Кога настъпва пролетта?

2. Кои са първите признаци на пролетта?

3. Защо настъпва пролетта?

4. Каква е гората през пролетта?

5. Какво е по-различно през пролетта?

 

Разходка в гората
(Текст повествование)

1. Къде отидох?

2. Защо отидох в гората?

3. Кога отидох в гората?

4. С кого отидох в гората?

5. С какво отидох (превозно средство)?

6. Какво правих там?

 

Приложение № 3

Разходка в гората

Разходка в гората

Пролет в гората

Пролет в гората

 

Приложение № 4

Как трябва да работя, за да се справя успешно със задачата?

1. Напиши съчинение по поставената тема.

2. Отговори на въпросите в тетрадката сам.

3. Представи текста в групата.

4. Изберете най-добрия текст.

5. Редактирайте.

6. Представете в голямата група.

Роли в групата

1. Говорител - обяснява какво се е случило в групата и мотивира направения избор.

2. Четец - чете избрания текст.

3. Литературен критик - коментира текста (какви изречения по цел на общуване са употребени, текстът дава ли отговор на поставените въпроси, какви предлози са използвани и уместна ли е употребата им).

4. Статистици - изготвят таблица за общия брой на думите, предлозите, прилагателните имена и глаголите.

 

Приложение № 5

Таблица

 

Приложение № 6

Пролет в гората

Пролетта е един от най-хубавите сезони. През пролетта в гората е като рай! Има сочнозелени листа, дърветата се разлистват, има различни цветя и зелена трева. През този сезон слънцето излъчва мека топлина, а небето е синьо и това е много хубаво. Гората през пролетта е най-хубава, защото тогава идват птиците от юг и всичко започва отново.

Шенай С. Ахмед

 

Приложение № 7

Разходка в гората

В един прекрасен слънчев ден ние с Хюлея отидохме в гората. Първо хапнахме, а после играхме на волейбол. След това решихме да се разходим из гората.

Видяхме диво зайче. Набрахме си цветя и се върнахме на същото място. Когато започна да се стъмва, решихме да се приберем вкъщи.

Този ден беше много вълнуващ за нас.

Маргарита Вълчева

 

 

© Анка Атанасова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2006, № 4
© Електронно списание LiterNet, 15.09.2006, № 9 (82)

Други публикации:
Български език и литература, 2006, № 4.