НАКАЗАНИЕТО

Зигфрид Ленц

web | Сън с флейта

Не, Кристине, няма да ям, само една ракия ще пия, нищо друго. Къде е той ли? В пансиона, сам го закарах обратно, след като всичко свърши; нашият съдебен лекар му направи успокоителна инжекция, но тя не помогна, през цялото пътуване старецът трепереше. Какво казваш? Вярно, ще се успокои, но утре всичко ще започне отначало, нали познаваш татко, той ще обжалва оправдателната си присъда, пак ще идва в службата ми и ще мъкне нови и нови списъци на прегрешенията си, пак ще подлуди прокуратурата и ще се опитва да ги убеди, че трябва да го изправят на съд.

На съд! Едничкото, за което още живее: да бъде осъден. Заради неоказана помощ, заради престъпно недоносителство или просто понеже е бил на война. Нали знаеш, че в това е станал истински артист, успял е да направи от живота си цяла верига от провинения; не бива да подценяваме един стар околийски лекар, дори понякога да прави впечатление на леко побъркан. Мания, да; както други събират бирени чаши или картини, така той пък събира основания за обвинение, за самообвинение.

Планът ли? Имаш предвид нашия план? Проведохме го, естествено, както Олаф, Гюнтер и аз го бяхме скроили; не мога постоянно да искам от колегите си да се занимават с въображаемите престъпления на татко, затова и съставихме този план и всички вярвахме, че не е лош. А и отначало - налей ми още една ракия - нещата потръгнаха много добре. Благодаря!

Трябваше да зърнеш отнякъде татко как се появи на своя процес: засмян, в черен костюм, с хризантема в илика, представи си; аз не знаех къде да се дяна, а той изглеждаше като дърт сватбар от оня мръсен сорт, дето са готови да отвърнат на всяко намигане. Как само мина по площада! Как размахваше бастуна си и леко почукваше стълбовете на фенерите! Може би дори си подсвиркваше, не зная, във всеки случай го наблюдавахме от прозореца и имахме чувството, че виждаме един щастлив човек, който бърза за своя процес.

Дали подозираше нещо ли? Не, Кристине, нищо не подозираше, вярваше, че назначеното за разглеждане дело против него е отплата за упоритостта, с която бе подклаждал обвинението срещу себе си. До самия край не разбра, че това е привидно съдебно заседание, чрез което искахме окончателно да го излекуваме от манията му, от болезнените му самообвинения, с които играеше по нервите на всички. Искахме да се отървем от него, затова разработихме в службата този план, затова се уговорихме. Олаф, Дитер и Гюнтер се съгласиха на тази игра заради мене, нали ги познаваш, искаха да ми помогнат. И те като мен останаха слисани, когато забелязаха татковата веселост, а сетне и бурното задоволство, с което той поздрави горе на стълбите Адам Кул.

Кой е този ли? Роден е също в Маграбова като татко, двамата се знаят от младини, Кул е работил в пощата, сега той бе дошъл като свидетел на обвинението. Представи си, татко не само го бе изровил, но му бе и опреснил спомените; за да проведе своя процес, той сам се бе погрижил да има свидетел на обвинението. Видяхме, че докато се поздравяваха, той подари нещо на Адам Кул; жестовете му, цялото му отношение към този човек, който щеше да свидетелства против него, издаваха благодарност. Той внимателно го улови подръка и както двамата влязоха в сградата на съда, свели глави, плътно допрени един до друг, усмихнати, човек би могъл да ги вземе за съучастници, които са наумили нещо. Да, ние също бяхме изпълнени с упование.

Питаш къде сме провели заседанието ли? Дори не в съдебната зала, просто използвахме голямата следователска стая, там не се набиваше толкова в очи, че липсва публика, но татко бе изпаднал в такова въодушевление, че нищо не забелязваше. Той бе извоювал своя процес и само да бе видяла с какво усърдие зае мястото на подсъдимия и заотвръща на въпросите на Олаф. Олаф бе поел обвинението, аз играех ролята на съдебен заседател, Дитер представяше съдията, а Гюнтер бе служебен защитник. Но такъв подсъдим като татко още не е виждала цялата прокуратура. На всеки въпрос той даваше поне три отговора, и то не само с готовност, но обладан от желанието да внуши на съда определена представа за самия себе си, а тук вече ти би почувствала колко методично той се стремеше да се разобличи. Всичко, всяко едно сведение той, така да се каже, превръщаше в самообвинение. Не, Кристине, той не се обвиняваше, за да създаде смекчаващи обстоятелства; още от първия миг имах чувството, че желае да бъде осъден. Трябваше само да го чуеш как обрисува служебното си поприще; докторската му работа била написана от негов колега; изключили го от академията "Албертина", понеже като студент с много семестри зад гърба си извършил незаконен аборт; написал донос срещу своя предшественик и по този начин изобщо му се удало да стане околийски лекар. Така започна.

Дали всичко това е истина ли? Да, Кристине, боя се, че е истина. Най-напред, виждаш ли, когато той започна да се самообвинява по този начин, когато застана пред нас, заусуква го и замоли да му вярваме, ние, естествено, се спогледахме развеселени: ето, значи, накъде върви работата. Ала скоро ни стана ясно, че сме се заблудили и че всичко, което той изкарваше наяве срещу себе си, повече или по-малко отговаря на истината. Повече или по-малко: с това искам да кажа, че то отговаряше на неговата субективна истина. Да беше видяла радостта, с която позореше името си! Нетърпението, с което излагаше пред съда своите прегрешения? Когато Олаф заговореше, татко клатеше глава или пък с неодобрителни жестове даваше да се разбере, че не е съгласен със своя обвинител: не се чувстваше достатъчно изобличен, подобаващо заклеймен и понякога негодуването му просто преливаше, той скачаше, взимаше думата и не само подсилваше и разширяваше обвинението, но отправяше упреци към съда. За какво ли? Защото не било възбудено по-рано дело срещу него; мислел, че фактите, които с течение на времето довел до знанието на съда, били напълно достатъчни, за да го изправят на подсъдимата скамейка.

Имаш право, Кристине, в списъка, който той ни домъкна, фигурираха значителни провинения, ала те бяха тъй универсални, отнасяха се за толкова много хора, че ние не ги взехме под внимание. Какво можехме да сторим? Той искаше например да бъде осъден за това, че е участвал във войната и можел да потвърди под клетва, че с негово съдействие били убити двама или трима вражески войници. Какво правосъдие трябваше да приложим тук? Отхвърлихме молбата му с мотивировката, че това е извършено по заповед и при извънредно положение. Да, така е: този път бяхме подбрали нещо конкретно, обозримо, една история, която той ни бе сервирал най-накрая и която искахме да проследим поради факта, че бе успял да представи свидетел на обвинението. Именно Адам Кул.

Добре, налей ми още една чаша, но не я пълни догоре. Благодаря! И тъй, представи си: голямата следователска стая, татко, усърден и щастлив на сложения отпред стол за подсъдимия, от дясната му страна Адам Кул върху една фиктивна пейка за свидетели, пред тях - мнимия съд; при това трябва да ти кажа, че него изобщо не го смущаваше, дето ме вижда като съдебен следовател. И аз мисля като тебе: стигал му е прокурорът. И тъй, след разпита дойде ред на обвинението. Когато Олаф го обвини, че е сътрудничил на тогавашната власт, татко закима отривисто и одобрително и отправи към Адам Кул подканващ поглед, за да го насърчи в потвърждаването на обвинението.

Олаф припомни последните седмици на войната, когато всичко бе загубено, когато очевидно вече нямаше никаква надежда, когато оставаше само едно: да спасяваш себе си и другите. Ала това не се отнасяше за онези, чиято власт се сгромолясваше. Те изискваха последно хвърляне в бой, последен отпор, последно свикване на всичко годно за военна служба. Към тази последна войска трябвало да бъде зачислен и Адам Кул, те я били нарекли народно опълчение. Но Адам Кул не желаел това, той не проумявал защо трябва да се рискува в последната минута и за да не го подберат, взел да симулира. Какво ли? Ще ти кажа: заразправял, че зрението му от ден на ден се влошава, че не само трудно различава хората, но и въобще не може да ги разпознава, затова молел да го освободят от опълчението.

Симулантът бил пратен на лекар, при околийския лекар, който трябвало да потвърди болестта. Точно така, Кристине, това е съвсем допустимо, още повече, че татко бе един от последните лекари, останали в града, всички други бяха изчезнали. И тъй, вероятно Адам Кул се е явил при татко, а той го прегледал и се направил, че вярва на приказките му, но сторил това само за да приспи вниманието на симуланта. "Исках да му внуша увереност - заяви татко пред нашия съд, - просто защото по този начин можех най-лесно да го изоблича." Какво казваш? Имай малко търпение.

Най-напред трябва да си представиш тази сцена: Кул, свидетелят на обвинението, се опитва да предаде всичко в по-безобидна светлина, твърди, че нещата можели да бъдат и далеч по-лоши, или пък заявява: "Важното е, че всичко свърши добре!" В резултат на това подсъдимият се разгневява и предупреждава свидетеля да не омаловажава събитията. Подсъдимият, тъй да се каже, апелира към свидетеля да утежни положението му и старият Кул тъжно признава, че татко е правил с него какво ли не: драснал клечка кибрит пред очите на симуланта, накарал го - сигурна проба - да мине през една ниска врата; във всеки случай поставил му множество клопки и накрая успял да изобличи Адам Кул: татко го издебнал как получава пенсията си и брои парите. Кул заяви пред нашия съд: "В последна сметка господин докторът разкри намеренията ми и съобщи където трябва, както повеляваше дългът му". А татко веднага скача: "Можех да прикрия свидетеля. Ала не го сторих. Изобличих го и го предадох в ръцете на властниците, а те го пратиха в наказателна рота, след като най-напред го бяха осъдили на смърт."

Трябваше да видиш с очите си, Кристине, как подсъдимият поправяше свидетеля в своя вреда: Кул фактически изтъкна, че господин докторът само бил изпълнил дълга си; това раздразни татко дотолкова, че с хапливи той думи заобяснява на Адам Кул, че изпълнявайки сляпо този наложен му дълг, бил нарушил друг, много по-голям дълг. А и за Адам Кул нещата не се развили благоприятно, неговата рота попаднала в плен, а самият той прекарал повече от четири години в един лагер край Ледовития океан; сърдечното страдание, което си довлякъл оттам, не е симулация. Татко пое върху себе си отговорността за всичко, което бе препатил неговият свидетел. Призна се за виновен в смисъла на обвинението и помоли да бъде осъден. Призова съда при произнасянето на присъдата да има предвид и останалите му прегрешения.

Имаш право: татко превъзхождаше всеки прокурор и на всички опити на Гюнтер да го защити реагираше не само с негодуване, но и с хапливи подмятания. Никога през живота си не си присъствала на подобно нещо - как само опровергаваше своя защитник! Татко трябваше да бъде многократно предупреждаван и призоваван към ред. Действително враждебността, с която понякога поглеждаше към Гюнтер, съвсем не бе привидна. Ето вярната дума: безмилостно! Той се бореше безмилостно за полагащото му се наказание или нека кажем: за онова наказание, което по негово убеждение законно заслужаваше. Колкото по на зле отиваха нещата, колкото по-значителен изглеждаше неговият случай, толкова повече растеше задоволството му.

Да, Кристине, след това съдът се оттегли на съвещание. Ние отидохме в съседната стая, запушихме, наблюдавахме татко и Адам Кул, които се приближиха до прозореца и заговориха шепнешком; татко явно отправяше упреци към своя главен свидетел на обвинението. Ние нямаше за какво да се съвещаваме. Бяхме му уредили процес, бяхме - поне така си мислехме - го направили щастлив.

Присъдата ли? Ти си също тъй нетърпелива като татко. Той едва изчака присъдата, трябваше да го зърнеш как скочи от стола си, когато влезе съдът, жаден да узнае решението, което смяташе, че е заслужил. Целият се преви напред и застина в очакване, додето ние седнахме, а Дитер се изправи, за да прочете присъдата. Не, тя не бе написана, по време на заседанието Дитер само си бе набелязал няколко точки, те му бяха достатъчни. Татко отправи поглед, изпълнен с надежда, към Адам Кул, сетне към Дитер, изглеждаше тъй уверен, че вината му е установена веднъж завинаги и че сега съдът ще я потвърди.

Дитер съвсем не е отговорен за последствията, той обоснова съдебното решение убедително, аз дори се удивих докъде се разпростря: описа още веднъж положението в края на войната, упомена извънредните закони, военните съдилища и трябваше да признае, че в такива времена симулантството следва да се наказва. Татко наостри уши и заразмахва недоволно ръце. А когато Дитер, макар и да не похвали поведението на подсъдимия, все пак го представи така, че да бъде прието с разбиране, татко се приближи до масата на съда и тихо запротестира. Какво казваш? Именно когато след това последва оправдателната присъда, татко престана да се владее - той, от чието държание ти винаги си се възхищавала - улови ръцете на Дитер и го закле да мотивира справедливо присъдата му. Дитер бе установил, че по онова време на татко е липсвало съзнанието за неправомерност на деянията му, ето защо съдът следвало да произнесе оправдателна присъда, естествено, поради липса на доказателства.

Какво направи Адам Кул ли? След като бе прочетена оправдателната присъда, той просто отиде при татко и му честити. Знаеш ли какво му рече? "Ето виждате ли, господин докторе, и аз винаги съм бил на това мнение; а сега можем да си останем приятели." Татко ли? Той не забеляза протегнатата ръка на Кул и очевидно не бе чул и благопожеланията му. Помоли съда да издаде нова присъда. Дишаше тежко, бе тъй възбуден, че повиках нашия съдебен лекар: той му направи успокоителна инжекция. Нали ти казах вече: сам го закарах в пансиона.

Звъни ли се? Не отваряй, може би е пак той, може би мъкне нов обвинителен материал срещу себе си. Какво казваш? Но как иначе? Трябва да го оправдаем; боя се, че дори Олаф, Дитер и Гюнтер да се съгласят да изиграят всичко още веднъж, боя се, Кристине, че и следващия път ще трябва да го оправдаем.

1979

© Зигфрид Ленц
© Венцеслав Константинов - превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.03.2007
Антология: Сън с флейта. 130 немски разказа от XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2006-2009