Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛИЧНО
web | Светлината
на света
градинската ограда, плъзнала по склона, паднала на колене,
зеещите дълбеи в недяланите камъни, обрасли с бъз,
от плета висяха едрите камбанки на див хмел
и те обгръщаха света пред моите очи,
лежах в тревата, пъхнал длани под главата.
край мене се разпадаше прогнила круша, задушена
от кафяво разложение, снопове филизи напираха към светлината,
красиво подредени и окръглени, една до друга дупки от кълвач,
така дървото се превръщаше във флейта за скорците,
гледах слънчевия злак, пъхнал длани под главата.
от къпинака и от тръните на габъра,
просторен вал, покрит с листа, надвиснал над водата,
духчета с навирени опашки цвъртяха от гнездо на мушитрънче
и се стрелкаха през тайното скривалище на моето детство,
в което аз лежах, пъхнал длани под главата.
един мечтател, който цели сладостни следобеди прахосваше,
с възторжени очи следеше облачните сътворения,
лежеше кротко в самота като удивен лентяй в кървави години
сред зелената ливада на един тревясал склон
с прибрани колене, пъхнал длани под главата.
1991
© Вулф Кирстен
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|