|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОВЧАРСКАТА ДЪЩЕРЯ Уилям Сароян Баба ми, Бог да я благослови, е твърдо убедена, че всеки мъж трябва да разбира поне от малко някакъв занаят и преди мъничко, докато седяхме на масата, ми рече: - Трябва да научиш някакъв достоен занаят, да изработваш полезни за хората неща от глина, дърво, метал или платно. Не е редно един млад мъж да не умее да си служи с ръцете. Ти какво можеш да правиш? Можеш ли да направиш една обикновена маса, стол, паница, черга, чаша? Какво можеш да правиш ти? В погледа на баба ми се четеше искрен гняв. - Знам - продължи тя, - че се имаш за писател и сигурно си такъв. Пушиш достатъчно, за да си каквото там си решиш, къщата ти е постоянно задимена, но трябва да се научиш да правиш трайни неща, неща, които могат да бъдат използвани, да бъдат видени и пипнати. И след това баба разказа следната приказка. Имало едно време един персийски цар, чийто син се влюбил в овчарска дъщеря. Младежът отишъл при баща си и рекъл: - Господарю, обичам една овчарска дъщеря и искам да я взема за своя съпруга. А баща му отвърнал: - Аз съм цар, ти си мой син и когато умра, ще наследиш трона ми, как така искаш да се жениш за дъщерята на някакъв овчар? - Не знам, господарю - отвърнал синът, - но аз я обичам и искам тя да е моята царица. Царят видял, че любовта на сина му е дар от небето и казал: - Ще изпратя вестоносец при нея. Повикал пратеника и му наредил: - Иди при овчарската дъщеря и й кажи, че синът ми я обича и иска да я вземе за своя съпруга. Вестоносецът отишъл при девойката и рекъл: - Царският син те обича и иска да се ожени за теб. - А какво може да прави той? - попитала овчарската дъщеря. - Ама как - възкликнал пратеникът, - той е царски син, не му трябва да работи. - За да се ожени за мен, трябва да научи някакъв занаят - отсякла овчарската дъщеря. Вестоносецът се върнал в двореца и предал думите й, а царят повикал сина си: - Дъщерята на овчаря иска да научиш някакъв занаят. Все още ли желаеш да се ожениш за нея? - Да - отвърнал синът му. - Ще се науча да плета рогозки. Младежът се захванал да плете шарени рогозки с цветни мотиви и вечерта на третия ден вече ги изработвал толкова красиви, че пратеникът отишъл при овчарската дъщеря и казал: - Ето тези рогозки са направени от царския син. Девойката се върнала с вестоносеца в двореца и се омъжила за престолонаследника. Един ден царският син се разхождал по улиците на Багдад и видял нова чайна, която му се сторила толкова чиста и прохладна, че влязъл и седнал на една маса. Чайната обаче била сборище на крадци и убийци, те го хванали и го затворили в голямото подземие при другите градски големци, които държали в плен. Разбойниците убивали най-дебелия от пленниците, сготвяли го и така хранели по-слабите - това им било забавлението. Царският син бил сред по-слабите затворници и тъй като не знаели, че е престолонаследникът, похитителите му пощадили живота. Той казал на главатаря на разбойниците: - Аз мога да плета чудни рогозки, за които ще получите много жълтици. Разбойниците му донесли необходимите неща и му заповядали да им покаже. За три дни той изплел три рогозки. - Занесете тези рогозки в царския дворец и там за всяка от тях ще ви платят по триста жълтици. Разбойниците занесли рогозките в двореца и когато царят ги видял, веднага познал, че са изработени от сина му, повикал овчарската дъщеря и рекъл: - Ето тези рогозки бяха донесени в двореца и аз видях, че те са дело на изчезналия ми син. Овчарската дъщеря се вгледала внимателно в рогозките и сред цветните мотиви разчела изписано с персийски букви съобщение от съпруга си. Царят изпратил стражите в чайната, те освободили пленниците и убили разбойниците. Царският син се завърнал жив и здрав в двореца при съпругата си, паднал на колене, прегърнал нозете й и рекъл: - Любима моя, на теб дължа живота си. Царят бил много доволен от овчарската дъщеря. - Ето - рече накрая баба ми, - виждаш ли сега, защо всеки мъж трябва да знае някакъв достоен занаят? - Виждам - отвърнах аз и щом спестя достатъчно пари да си купя трион, чук и дървен материал, ще дам всичко от себе си, за да измайсторя един обикновен стол или поне лавица за книги.
© Уилям Сароян Други публикации: |