Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СОФИЯ. ПСАЛМ

web | Светлината на света

На Мирела Иванова

И вечно куче някакво лежи изопнато върху тротоара.
И вечно котка някаква се шмугва по первазите на втория етаж.
И вечно в парка се издигат паметници на герои, на светци и властелини.
И вечно това улично движение, сганта убийци в ламарини,
      само веднъж един тролей най-кротко спря
      и рече: "Хайде, преминавай!".
И вечно църквата е по-висока и по-светла тук, сравнено с другаде,
      а слабичък свещеник уговаря с млада двойка
      кръщението на детето им, и се шегува с него, сякаш вече
      светената вода го е намокрила и то трепери.
И вечно вляво ангелът, напред приведен и забързан
      с блага вест,
и вечно вдясно Девата в одежди, повече от целомъдрени,
      но боязлива въпреки това.
И вечно същата галерия от вси светии на София и християнството,
      те никога не са достатъчни, и вечно Божията майка е отляво,
      а Синът отдясно,
и вечно всички погледи са строги, също и на тази младичка
      Света Екатерина, тъй блестяща в алено и златно одеяние,
      с момчешки вид, лицето й е най-красиво
      между всички тук, щастливец, който я е изрисувал.
И вечно тези хубавици си отиват, тъкмо щом ги срещна,
      редици, весело поели към конкурс за Мис Европа,
      заминават, също силните и мургави мъже, стотици хиляди
      навред по шарения свят, към Лайпциг и Париж, и към Канада,
      и там остават, но пари изпращат, стига да ги имат.
И вечно искам с тях да потанцувам, и с Единствената,
      но си оставам гостът, който е дошъл и гледа
      и все желае тука да остане, но и там да се завърне,
      тъй че нищо не излиза, аз съм твърде недостатъчен.
И вечно само пиша на Мария и Мирела по писмо,
      на Веселина, Галя и Емилия,
и вечно с жаждата един за друг
      да сме един език.
      Навярно, ако мога да го кажа на ухо, съм влюбен
      в дамата, която в миг пред магазина си излиза и прикляка,
      за да нахрани уличното псе, а също да нахрани
      с няколко приветни думи дрипавия мъж, приседнал на тротоара,
      ето че подхвърлят си шеги.
И вечно пак красивата сестра е със сестра, която
      е художничка, самата тя пък пее, учела испански,
      но английският й звучи много живо.
      О, да, била претрупана от работа през седмицата, ох,
      за щастие било днес събота,
и вечно споменава, ако я разбирам правилно,
      за дебеланите от Солун, как вървят с навирен нос
      по улиците си, все пак - не е ли истина? -
      виж, българките са красивите.
И вечно казвам: "Да, така е" и си мисля,
      боже мой, спаси ме.
И вечно пак сестрата на сестрата има си приятел
      от Крефелд, тъкмо из страната пътешествали,
И вечно ме предупреждава да съм зорък с циганките, всеки ден
      омилостивявам Бога с няколко монети, Бог да те благослови,
      изрича старата жена и вперва поглед нависоко в небесата.
И вечно трябва да внимаваш със завиващите вляво,
      и наяве, и насън,
и вечно чакат някакви мъже в колите до тротоарите,
      изглежда чакат да започне и за тях животът,
      че по-богатите си имат къща в село
      край морето, а останалите - горе в планината,
      и всички пращат своите деца в езикови училища,
      а тях ги има предостатъчно.
И вечно дъщерята е за жалост мъничко предвзета,
      а майка й внимателно оглежда чужденеца
      и грациозно кима, докато й се превежда.
И вечно телефонът им е под ръка, че на сестрата може би ще се обади
      принцът, а онези гледащи сериозно млади хора
      може би ще ги потърси някой "едър бизнес" - ще им стискам
      палци! - може би и майката да позвъни на своя син.

2003

 

 

© Уве Колбе
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008