МЪРТВИЯТ ГРАД

web | Светлината на света

Цял залив новото пристанище запълва
Изсмуква щастието на брега · луна
От бляскави и груби зидове на сгради ·
Навред безкрайни улици · с еднаква алчност
Тълпата мами денем и беснее нощем.
И само жалък присмех стига родовия град
На хълма горе с черни каменни стени
Стаил се обеднял · от времето забравен.

Но крепостта живее и бленува
Как кулата й бди с непреходни слънца ·
Покоя брани на свещените икони
А по тревясалите улички пристъпят
Безмълвни босоноги люде в дрипи.
Не сеща скръб · съзнава ще настане ден:
От пищните дворци тогаз ще се проточи
Нагоре към върха процесия с молитви:

›Коси ни пустота и в мъка ще загинем
Без помощта ви – че сме болни от излишък.
Дарете ни дъха пречист на висината
И бистрия си излак! ще подирим отдих
В обор и двор и в дупката на всяка порта.
Съкровища нечути ще дадем – брилянти
От стоката на кораби по-скъпи · гривни
И пръстени на стойност цели континенти!‹

Но идва отговорът строг: ›Тук няма сделки.
Ценените от вас богатства са боклук.
Седмина само някога дошли спасихме
И нашите деца ги срещнаха с усмивка.
Вас всички чака смърт. А броят ви е гавра.
Вървете си с фалшивия разкош противен
На рожбите ни! Вижте как с нозете голи
Ще го запратят през скалите вдън морето.‹

1907

© Стефан Георге
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008