Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ФРЕНСКИ ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ - В НАЙ-ЛОШИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА

Робърт Фулфърд

web

Жан БодриярЖан Бодрияр, който почина на 6 март, вторник, в Париж на 77-годишна възраст, беше френски интелектуалец - в най-зловещото значение на това понятие.

Той беше натровен от набързо съчинени теории, опияняващ се от неразбираеми обяснения на световната политика. Можеше да направи всяка тема по-неясна още с първите си изречения по нея. Много от неговите читатели рано или късно откриваха, че неговото творчество, общо около 50 книги, обикновено не е посветено на това, за което е твърдял, че е. Онова, което всъщност го занимаваше, винаги бе самият Бодрияр и страстната драма на собствените му блянове.

Начинът, по който размишляваше, включваше интензивен снобизъм от негова страна и изискваше голямо търпение от страна на читателя. За публиката и студентите си казваше, че е в сила: “Вие, бедни глупаци, живеете в заблудата на своите идеали, стремежи, постижения. Смятате, че всичко това е чиста действителност? Всъщност е измама, всичко това. Знам го по-добре от вас.”

Изглежда странно, но през седемдесетте години на ХХ век по-голямата част от Западния свят беше готова да го прегърне. Той и Жак Дерида бяха между най-изявените членове на бригадата френски империалистични интелектуалци, дебаркирали на бреговете на Северна Америка и завладели целия континент.

Те изградиха свои бази в кампусите на елитните колежи и скоро започнаха да съставят списъци с местни новобранци за своята армия от постмодернисти, постструктуралисти, постмарксисти и професионални обскурантисти на пълен щат. Превърнаха се във всепоглъщаща мода. Скоро беше невъзможно да минеш през Йейл, без да ги срещнеш, а от началото на 1990-те техните идеи проникнаха и в Западна Канада; къде можехте да чуете професори, говорещи грозния и почти неразбираем език на “критическата теория”, докато студентите патетично се бореха за утвърждаването й.

Младите преподаватели, градейки кариерите си, научиха от французите, че романите и стихотворенията вече са ненужни като обект за преподаване и проучване. Работата им като цяло се превърна в илюстрация на импортните теории, донесени от Париж.

Самият Бодрияр даде нов живот на относително мъглявото понятие симулакрум (подобие) и го постави в центъра на идеите си. Светът, който ние смятаме за реален, е само симулакрум (подобие) на реалност, твърдеше той. Например, “цяла Америка е един Дисниленд”, голяма страна, загубила всякакъв автентизъм като резултат от рекламата, информационните технологии и останалите инструменти на дявола.

През 19-и век Томас Карлайл използва понятието симулакрум (подобие) - нещо, което се състои само от появата си и не притежава никаква субстанция - за да опише някой като амбициозен шарлатанин, “само симулакрум”. Карлайл убеждава своите читатели да избягват симулакрумите “и да се придържат към фактите”.

Факт е само, че светът вече не е наличен, твърдеше Бодрияр. Представянето и симулацията са заели мястото на това, което сме свикнали да наричаме “реалност”. Вместо нея ние живеем в произведени от медиите измислици. През 1991 г. в есето си “Войната в Залива не се състоя”, той твърди, че всъщност войната е телевизионно шоу и символен жест. Реалният сблъсък се извършва в западните медии, извън тази електронна арена не съществува нищо.

Той видя 11 септември като по същество една размяна на символна сила и етика. Според него атентатът е реакция срещу глобализацията на пазара. “Тероризмът е безнравствен”, писа той. “Той е отговор на глобализацията, която сама по себе си също е безнравствена”.

“Духът на тероризма” и “Реквием за кулите-близнаци”, публикувани година след 11 септември, представляват краен случай на самоиндуцирана интелектуална летва. “Ужасът на тези 4 000 жертви от умирането в двете кули е неотделим от ужаса от живеенето в тях”, пише той. Освен това заявява, без много обяснения, че някак “ние [на Запад] го искахме”.

Интелектуалците обичат да пишат некролози за тенденциите и теченията в изкуството - литературните критици често казват, че романът е мъртъв, изкуствоведите обявяват, че с рисуването е свършено. Бодрияр, сякаш станал състезател в един безмилостен спорт, създаде повече културни панегирици от всеки друг в неговата тежка категория. Той скърбеше, още рано-рано, за духа на Май 1968-а (златния момент на неговото поколение), а после в различни години ни казваше, че политиката е мъртва, а също и икономиката, както свободата и психоанализата. Сексът - естествено и той. Колкото до революцията, Бодрияр ненавиждаше честванията на двестагодишнината на Френската революция. Според него единствената цел на честванията била да утвърдят, че Франция вече не е страна, където бунтът е приемлив. Те са само една от страните на консуматорското общество, на чието осъждане той посвети живота си.

Толкова, колкото всеки друг мислител на своето време, Жан Бодрияр беше склонен да избута една идея до ръба на разума и да падне с нея в реката по-нататък - и всичко говори, че той можеше да прави само това. Той беше комик на идеите, интелектуалец, който си завоюва запазено място в шоубизнеса. Да му отдадем полагащото му се: той спечели своите битки.

 

 

© Робърт Фулфърд
© Йордан Ефтимов - превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.04.2007, № 4 (89)

Преводът е направен от в. “Нешънъл пост”, 10.03.2007.