ОСВЕН ЛЮБОВТА НИЩО ДРУГО

web | Светлината на света

Закратко настанил се в този мой градински квадрат,
където вечерта още не иска да напусне очите ми,
хубаво е
да мога сега да кажа: хубаво е
как небето се прояснява и любовта ме замайва,
всичко след толкова безумия и скитания,
да заудрям по едно уседнало сърце, усещаш
удар с нож дълбоко във вкоравената гръд
РАДОСТТА.

Щом остроумието ми не променя страната,
устата ми заговаря веднага,
- ръката се вдига и клепачът се спуска за нищо -
но докато все още дишам, пуша и съществувам,
докато все още тъгата ме разяжда
и все още моето щастие ме интересува,
искам
онова, от което аурата ни припламва,
да възхваля с несдържан език!

Дръзка в прелестта: Тебе,
когато нощта вече хвърля своя плащ
върху твоята неука плът, всички неща
се обръщат откъм тленната си страна,
а от обилния мрак струи
тъмно веселие...
Аз обаче отсам и оттатък челото си не назовавам
освен любовта нищо друго,
което ме държи и ми действа.

1976

© Петер Рюмкорф
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008