Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МАГИЧЕСКАТА СИЛА НА СЛОВОТО В ТВОРЧЕСТВОТО НА ДМИТРИЙ КАРА ЧОБАН

Людмила Чавдар

web

Дмитрий Кара Чобан (1933-1986) справедливо се счита за класик на младата гагаузка литература. Той е поет, прозаик, художник, скулптор и кинематограф. С богатата си и разнообразна дейност той оставя дълбока следа в културата на малкия гагаузки народ. Снима около двайсетина късометражни игрални филма на гагаузки език. Всички те са обединени с общото название “Гагаузки новели”. В тях Д. Кара Чобан се представя не само като професионален режисьор, но и като актьор. Към всичко това трябва да се добави и неговата музейна дейност. През 1966 г. в родното си село основава гагаузки историко-етнографски музей, който днес носи неговото име и е със статут “национален”.

Роден е в прекрасното гагаузко село Беш-Алма, Южна Молдова, в семейството на добри земеделци. След училището започва работа в колхоза като общ работник. Необходимо е да мине време, за да стане студент-задочник в Литературния институт “М. Горки” в Москва, а после и член на Съюза на писателите на СССР. За целия си творчески път Д. Кара Чобан оставя на своите читатели два сборника с разкази и седем сборника със стихове.

Какво всъщност представлява литературният свят на този наистина талантлив гагаузки поет и писател? В предисловието към неговия сборник със стихове “Признание на сърцето” Вадим Кузнецов пише следните думи, станали впоследствие епиграф към цялото творчество на Д. Кара Чобан: “Музата изцяло е от земята. Гъстите земни сокове са нейната сила. Могъщата народна душа, несломена през годините, е нейното богатство. Скъпоценните нишки на езика на народните песни, приказки, гатанки и поговорки са нейното облекло. Ежедневният живот с труда на пасищата и лозята, със сватбите и погребенията, с радостта и тревогите - е нейният мир”.

Основният мотив в неговото творчество е миналото и настоящето на гагаузкия народ. Поради това няма да се намери читател, който, запознавайки се с това духовно богатство, би останал равнодушен към таланта на Кара Чобан.

В продължение на целия си творчески път авторът се ръководи от принципа - опитай да изтриеш това, което си написал. Съвършенство е, когато няма нищо излишно. Неговата мисъл е изпълнена с яснота и жизнена пълнота. Писателят представя събитията в едно изречение и не като даден факт, а като човешко преживяване, което тревожи ума и духа. Може да се каже, че в лаконичната фраза е неговият талант.

Ето например един разказ от неговото творчество:

Размишляващ пътник.

Л. крачел, крачел. Той вървял напред, връщал се, гледайки съсредоточено в невидимия път. Това беше пътят на неговите мисли. И неговият вървеж посочваше промените в хода на мисленето му...

Понякога той вървеше някъде натам. Обаче после отново се връщаше към предишния път. Тук той дълго време вървеше уверено, сякаш по правилно намерената линия. После отново неговият вървеж ставаше предпазлив и неуверен...

Но в края на краищата тази походка стана твърда. Л. вече вървеше само по избраната линия... В един момент обаче стана очевидно, че за миг го озари някаква си друга и той закриви, направи крачка встрани. Но внезапно изправи своя ход и отново тръгна направо...

Интересно е композиционното построение на този разказ: начало - Л. крачел, развитие на събитията - вървял, връщал се, гледал, направил крачка встрани, тръгнал отново; кулминация - това беше пътят на неговите мисли; развръзка - Л. вървял само по избраната линия.

Разказът се състои от три абзаца, които завършват с многоточия. Ако се съединят техните начала, то ще се получи сюжетната линия на текста. А тя може да се представи по следния начин: действията на героя са направленията на неговите мисли, походката е отклонението от каквото и да е, авторската реч е описание на действията (невидим път, твърда и неуверена походка).

Разказът “Размишляващ пътник” е разказ за един жизнен път и духовни търсения. И подобно на главния герой Л. този път извървява всеки човек. От хода на изложението могат да се доловят и тревогите на самия автор, неговите притеснения за съдбата на главния герой. Всъщност това е пътят към самия себе си, път, който лицето Л. намира. И това е главното постижение на самия автор.

Магическата сила на словото на Кара Чобан е в неговото звучене. И още, неговото слово е оная лекота и неведома сила, които те потапят в дълбините на безкрайния простор на човешките чувства и сетива.

 

 

© Людмила Чавдар
© Елена Водинчар - превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.08.2006, № 8 (81)