|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАКВОТО В ТЕЗИ РЕДОВЕ Е ЗРЯЛО...
web | Светлината
на света
Каквото в тези редове е зряло,
Каквото ведро е, или пък вяло,
Не бива и дете да натъжава,
Че само простотата е посяло,
Унинието с порив е отвяло
И на гръдта копнежа насърчава.
След жътвата полето е заспало
И сиромахът със сърце замряло
Намира клас сред угарта кафява -
Едно небе, за него онемяло,
Едно небе, чрез него оживяло,
Едно небе, което пожелава.
И щом, самотен, с чувство отмаляло,
Среднощ, с лице, в молитва затрептяло,
Зърното смила, но петел пропява,
Това, което, любовта познало,
Скръбта извън света е разпиляло,
Там на разпятието различава:
"Звезда и цвете, дух и мимолетност,
Любов и скръб, и миг и Вечност!"
1834
© Клеменс Брентано
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.12.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство
и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|