Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РАЗДЯЛА
web | Светлината
на света
Знаеш ли какво сънувах?
С тебе се разделяхме
за цял живот.
Ръцете ти
ме сграбчиха,
устата ти пламтяха
и трепереха...
Пламтяха и трепереха с пророчество
за една Едничка Нощ,
едничка хаотична нощ...
Някъде...
Някога...
Може би дори
не на нашата Земя...
Може би на някоя звезда,
където в съкровена свобода
невинността все още взима и раздава,
каквото пожелае.
И те притиснах
до себе си по-силно,
и те целунах по-чистосърдечно.
Но накрая
ти отпусна бавно
свидната прегръдка,
косата вдигна си отзад
на стегнат кок.
Загърнах раменете ти
с палтото.
Вратата хлопна.
И долу сред снега
потегли тъничка следа,
девичи стъпки
отминаха
далеч, далеч
в лунноозарената,
самотна нощ.
1894
© Кристиан Моргенщерн
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|