Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СТИХОВЕ ЗА Й. С.
web | Светлината
на света
На декемврийския перон в един часа след полунощ.
Фигурата ти изрязана в студа,
с бяла дреха, шалът ти преметнат над главата,
и със сияещо в раздялата лице.
Измислям те за сетен път в момента на сбогуването:
Объркана от нежност и копнеж за щастие,
с притихнал от желанието глас
сред зимния замръзнал въздух.
Измислям те за сетен път: сега създадена
да тръгнеш с мен, не с другия, мъжа
с изправена яка на шлифера,
свалил стъклото на прозореца в купето
на влака за далечни разстояния, и махащ.
Оставаш там, полюшвана от вихрите на сивата виелица,
оставаш там с прегръдката, целувката, с уханието на твоята кожа.
И черно-белият шахмат на тази снежна нощ
поляга на лицето ти; разбирам,
че нищо в теб за мен не е предназначено.
1955
© Карл Кролов
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|