Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СВЕТЛИНА
web | Светлината
на света
Когато слязох през прахта
по изсъхналия склон,
автобусът бе си тръгнал, мина
със залостени врати,
видях как островът изчезва
надалеч в омарата, без зеленина,
видях водата да искри
през плътността
на тишина, лъчи и следобед,
видях вълните,
ласкаво разлиствани от вятъра.
Лятото си тръгна и застина
в този миг
за друга, следваща година.
И аз си тръгнах, но стоях, бях там
и нямах нищо,
хляб, дори вода,
или торбичка грозде,
само тази гледка,
тази тъй далечна, лека синева
в пространството, в очите.
1980
© Юрген Теобалди
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство
и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|