Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОТРОНИ СЕ, СЪРЦЕ
web | Светлината
на света
Отрони се, сърце, от дървото на времето,
отронете се вие, листа, от вледенените клони,
които някога прегръщаше слънцето,
отронете се, както сълзите се ронят от поразени очи!
Дори вятър цял ден да развява къдрицата
край загорялото чèло на земния бог,
юмрукът ти вече притиска под ризата
кървящата зейнала рана.
Затова бъди твърд, когато нежният гръб на облак
над тебе още веднъж се сведе,
не го смятай за нищо, когато Химет* медната пита
още веднъж ти напълни.
Защото едничко стръкче в засухата малко значение има за селянина,
едно лято е малко за нашия род многоброен.
И на какво е свидетел сърцето ти?
Между вчера и утре се люшка,
безмълвно и чуждо,
а каквото вече отмерва,
е отронването си отвъд времето.
1953
* Планинска верига в югоизточна Гърция, прочута с мрамора и меда
си - Б. пр.
© Ингеборг Бахман
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|