* * *

web

Поритването чух
в корема ти.
Изведнъж децата ме обикват
и разговарят с мен.

Кърмачета с плача си ме привличат
    към количките,
засмиват се, когато се сведа над тях.
Дечица доверчиво се катерят
    по мен,
даряват ми незнайни дотогава
    нежности.

Изведнъж откривам красота
у всяко мръсно детско личице.
Изведнъж разбирам пак езика
на очите, звуците, ръцете.

Откак поритването чух
    в корема ти,
говоря в името на всички,
които още са безмълвни,
говоря в името на всички,
които занапред ще се научат
    да говорят;
и като децата,
които все повтарят една дума,
аз казвам:

"Мир!"

© Хелмут Прайслер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.04.2006, № 4 (77)