|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВЕКЪТ НА ВЪЛЦИТЕ
web | Светлината
на света
Седмицата приключва, както е започнала:
Всичко е, както преди.
Пих, и се напих.
Ядох, заситих се и застлах леглото си. Освен това
Мислих за миналото, видях се още веднъж
Как крача по стария път от "Бургдорфщрасе" към "Ботгерщрасе",
За да изпия в малката кръчма една бира и една житна ракия.
Очевидно зимен ден като днес е било тогава,
Когато Вестфалия се е държала като Зимната крепост на Германия.
Но и на Фелдберг е натрупал сняг.
Моята любима лежи в леглото с котарака си
В Берген-Енкхайм. Аз самият не се отнасям добре към себе си,
Но намерих сред прането една прастара риза,
Която си бях купил някога някъде в Old England*
От "Марк & Спенсър". Също и английската лула,
Придобита в Шекспировото градче Стратфорд, все още е тук, освен това
Все още на моето писалище се намира
Един римски камък от Бат.
Само че писалището днес упорито
Отказва да ми служи: на него лежи картината
"Пропадналата Надежда"**.
Докато в леглото прелиствам мемоарите на Надежда Манделщам, мисля си,
Понеже съм зле, колко относително все пак постъпва животът
С нас, поетите, във Века на вълците,
Който сега приключва, за да стори място
На новото хилядолетие, а с това и на пропадналата надежда
Да има бъдеще за мене.
Не, не си струва
Днес да отварям кепенците, понеже отново се смрачава, а и дните
Стават по-къси, в отсъствието на щастието
Се взирам в своя екран, където думите се струпват
В нещо, което вече не е послание. Къде
Още мога да ида, освен в тъмнината?
Депресии, лоши настроения и
Все наново предизвиканата невъзможност
Да успея още веднъж някъде да пристигна...
2001
* Стара Англия (англ.). - Б. пр.
** Картина от немския художник-романтик Каспар Давид Фридрих
(1774-1840), представяща гибелта на кораба "Надежда" сред полярните
ледове. - Б. пр.
© Хайнц Чеховски
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство
и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|