МЪРТВЕШКИ ТАНЦ 1916

web | Светлината на света

Така си мрем, така си мрем.
Умираме си ден след ден,
Та тъй приятно е да мрем.
Още по зори насън,
По обед вече сме на път.
А вечер гроб ни е домът.

Битката е наш бардак.
Слънцето ни плува в кръв.
Смъртта е знаме и девиз.
Оставяме жена, деца -
Какво ни бъркат те?
Когато всички все на нас
Разчитате.

Така мъртвим, така мъртвим.
Убиваме си ден след ден
Другарите в мъртвешки танц.
Братко, застани пред мен,
Братко, мъжка гръд да подадеш,
Братко, днес ще паднеш и умреш.

Не мърморим, не говорим,
Мълчим си ден след ден,
Дордето хвърлим топа.
Хлябът ни е сух,
Одърът ни е убог.
Кървав и окалян е добрият Бог.

Благодарим, благодарим
На кайзера за милостта,
Че сме избрани за смъртта.
Спи сладко, спи спокоен сън,
Дордето те разбуди крадешката
Трупът ни клет, изникнал под тревата.

1916

© Хуго Бал
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.11.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008