Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВЕЧЕРНА ПЕСЕН
web | Светлината
на света
Вечер, щом по тъмни пътища поемем,
Пред нас изникват бледите ни образи.
Жадни ли сме,
Пием белите води на езерото,
Сладостта на тъжното ни детство.
Угаснали, почиваме под бъзовия храст
И гледаме сивеещите чайки.
Пролетните облаци се камарят над мръкналия град,
Мълчи възвишеното време на монасите.
Когато тясната ти длан поех,
Разтвори тихо ти учудени очи.
То бе отдавна.
Но ако тъмно благозвучие душата осени,
Ще изникнеш бяла в есенната гледка на приятеля.
1913
© Георг Тракл
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|