|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГРОДЕК
web | Светлината
на света
Вечер заехтява есенният лес
От смъртоносните оръжия, златистите поля
И сини езера, в небето слънцето
Сърдито се търкаля; а нощта обгръща
Умиращите войни, дивите роптания
На разкъсаните им уста.
Но под върбите бавно се натрупва
Червен облак, в който гневен бог живее,
Цялата пролята кръв, сред лунен хлад;
Всички пътища извеждат в черното разтление.
Под златните клонаци на звездите и нощта
В смълчаната горичка сянката се люшка на сестрата,
Дошла да поздрави душите на героите, кървящите глави;
В тръстиките звучат по-тихо, тъмни, флейтите на есента.
О, горда скръб! Олтарите й от желязо,
Парещият пламък на духа подхранва днес могъща болка,
Всички неродени внуци.
1914
© Георг Тракл
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|