Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТВОИТЕ МИГЛИ, ДЪЛГИТЕ...

web | Светлината на света

На Хилдегард К.

Твоите мигли, дългите,
На твоите очи водите тъмни,
Позволи ми да се гмурна в тях,
Позволи ми да достигна дълбините.

Както миньорът слиза в мината,
А мътната му лампа се люлее
Над портата от руда,
Високо на стена от сенки,

Виж, аз се спускам,
В твоя скут, за да забравя,
Далече, каквото горе тътне,
Светлината, болката, деня.

Сраства се с полята,
Където вятър вее, пиян от зърното,
Висок бодил, висок и болен
Към синевата на небето.

Подай ръката си
И нека един с друг се сраснем,
Трофей за някой вятър,
Полет на самотни птици,

Ще слушаме сред лятото
Органа на немощната буря,
Ще се къпем в есенната светлина,
Край брега на синия отмиращ ден.

Понякога ще се изправяме
Пред прага на тъмнеещия извор,
За да прогледнем надълбоко в тишината,
Да потърсим любовта ни.

Или ще се измъкваме
От сянката на златните гори,
Безкрайни сред жаравата на залеза,
Която нежно челото ти ще докосва.

Божествена печал,
Мълчание на вечната любов.
Вдигни си чашата,
Изпий съня.

Веднъж на края да застанем,
Където океанът в жълтеникави петна
Безшумно вече се прелива
В заливите на септември.

Да отпочинем горе
В дома на жадните цветя,
Надвесен над скалите,
Ще пее и трепери вятърът.

Но от тополата,
Издигната във вечния лазур,
Най-сетне се отронва кафеникаво листо
И върху тила ти си отдъхва.

1911

 

 

© Георг Хайм
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008