СТРАХ

web

Внезапна мълния ме търси в моето легло
и носи мирис на жена,
уханието на пътека,
която води
към Вавилон,
Йерусалим,
Византия
и Александрия.

Дочувам шепот, пролазил под вратата -
зелените скакалци се блъскат по стъклото на прозореца
и молят за убежище:
- С любов към истината, ти създаде своя дом,
сега ми отвори, пусни ни.
В юмруците ни е зазидано сърцето
на извора кипящ!

Страхът докосна моите устни.
Езикът на ключалката мълчи,
от спазми се е схванал
за цели девет месеца.
А мълнията вече е в леглото ми -
тя ражда.
Откъм вратата руква кръв.
Новороденото проплаква силно,
а звуците коралови убиват -
и падам до стената.

От пукнатината на зида
съзирам пътеката
за Вавилон,
Йерусалим,
Византия
и Александрия...

© Думитру М. Йон
© Огнян Стамболиев, превод от румънски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.04.2006, № 4 (77)