СМЪЛВЕНИ СТИХОВЕ СЛЕД БЕЗСЪННА НОЩ

web | Светлината на света

Ах, ти, ах, ти -
Защо ли не обви
Ръце около мен
И не прошепна името ми?
Защо не приюти главата ми
На своето рамо?
Защо не чух словата ти насън
И не узнах какво сънуваш?
Когато се престорих на заспал,
Ти предпазливо се изви над мен
И ме достигна тихата ти, сладостна молитва;
Но ти не пожела да ме събудиш,
Защо не ме събуди,
Защо не чух да ме повикаш
В тази безутешна нощ?
Не се притисна в мене,
Дланите ти не погалиха косите ми.
Исках да те сгуша до гърдите си,
А вместо да намеря устните ти,
Целувах твоите възглавки
В луд копнеж
По теб, по теб.
Час подир час
Летяха сенките,
А мрачините ме разтърсваха
В ужаса на любовта.
Сега стоя до празния прозорец.
Разкъсах ризата си над сърцето,
Да ме охлади росата.
В едва светлеещите небеса
Безстрастно избледнява
Утринна луна.
Долита от реката
Бавно и отмерено плющене на весла.
При всеки удар
Ремъците скърцат и прохлипват в своите колчета.
Самотно, сред заслушаната тишина,
Пропява дрозд
В съседната градина.
Не помръдват в здрача бледосиви и сребристи
Листата на дървета и на храсти;
Единствено една окръглена леха с мушкато
Светлее яркоалена към мен.
И всички най-смирено, сякаш
С наведени очи,
Очакват този ден.

1892

© Детлев фон Лилиенкрон
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.10.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008