Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КОПНЕЖ
web | Светлината
на света
Вървя по пътя, който всеки ден
Минавам сам, от мисли угнетен.
Край мен безлюдното поле мълчи
И само вятър в храстите фучи.
Простира се навред безбрежна степ -
Сърцето ми жадува само теб.
И дойдеш ли с протегнати ръце,
Ще ти се поклоня: обичам те.
При твой едничък поглед приветлив
Ще знам, че жребият ми е щастлив.
Но срещнеш ли ме с каменно лице,
Момиче, ще река: обичам те.
А поздравиш ли ме със слънчев смях,
Ще се разпръсне моят нощен страх,
Ще сграбча с трепет свидното сърце
И тихо ще шептя: обичам те.
1889
© Детлев фон Лилиенкрон
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|