|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МОЖЕ БИ МАНТЕНЯ
web | Светлината
на света
Веднъж в просъница... докато нещо взимах, давах,
Видях ръцете си, с жълточервеникавата кожа,
Като на друг човек, мъртвец от моргата.
При хранене държаха нож и вилица, все прибори
На канибала, с които се забравя ловът
И крясъците при заколването.
Изпразнена като чиния
Пред мен лежеше тази длан, месестата лапа
На последната маймуна, с която е била способна да постигне всичко
В свят от примати. Може би Мантеня
Би я нарисувал невъзвишено в нейната свирепост,
Тези мазни слинове.
Какво е бъдещето,
Последвало от линиите на ръката, щастие или нещастие,
Срещу терора на порите, в които потта се е таяла
Като легендата за скритото прозрение върху едно челò.
1999
© Дурс Грюнбайн
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|