Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОМАЯ
web
Мътен тик от ненавист ме гони
Когато лежа - изпъжда пеперудата
от гърдите ми
Когато бързам - мене изпъжда
от нейния хоризонт
Калпав враг
В никое време
Влиза в постелята на безпорочните
Разрушава ясните синори
В хармоничните създания
Даже и в предсказаното -
Този студен шепот на отдалеченото
О, чуден порив на изгнанието
Който потъпкваш словото ми
Пазиш ми илюзиите
Нали и някой велик просветител от Изтока
В съня си е виждал себе си
И не е можел да си обясни
Кое от крилцата потъва в тинята на сърцето
А кое все още махва в отвъдното -
Винаги и отново
В съдбовния ден на гъсеницата която излита
© Бранко Цветкоски
© Петър Караангов, превод от македонски език
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.03.2007, № 3 (88)
Други публикации:
Бранко Цветкоски. Пресна пепел. София: ИК "Библиотека
48", 1999.
|