ВСЯКА НОЩ И СЛЕДВАЩИТЕ ЧАСОВЕ

web | Светлината на света

Всяка нощ ми се присънва морето.
Като безшумна буря
нахлува то при Базел, и
в Санкт Гален, също при Женева. То покрива
планински птицеферми с
делфини, кораби и по-далеч, с измамливо спокойствие.

Жалко, че не съм отсякъл до основи
- както беше наложително през моята младост: -
Алпите [а също църковните камбанарии]. Сега
няма открит изглед към Средиземноморието,
затова пък има облаците, от които
гостът може да разглежда.
(Там оттатък беше Цюрих, клишето, с хора в него,
там долу беше Берн, клишето, с хора в него,
тук се лее Бодензее, отзад ъгълчето
кима Матерхорн, той не е виновен,
и навсякъде подскачат тези последни зайци на човечеството
по разкошна морска шир; оставят се да ги подстрижат късо,
искат да избягат
от резервата, да идат да се къпят,
навътре в mare nostrum*, оттук нататък
към неопределена свобода.)
Всяка нощ ми се присънва
морето.
В утринния здрач ме изоставя
доволна топлата жена.
След това по цели дни
до кръв разбивам чèлото си
в домашните ни зидове
от леко пъстри, работливи мънички квадрати.

2001

© Беат Брехбюл
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008