НИ ЩАСТИЕ, НИ ЗВЕЗДА!

web | Светлината на света

"Той бе глупец!" - говореше светът без жал,
"Мечтател!" - каза снизходително съседът,
Приятелят му промълви: "Той бе поет!"

До болничното му легло седеше бледа
Една сестра със състрадателно сърце
И гледаше замислено парче хартия,
Което вчера пъргавият телеграф
Старателно покрил бе с разкривени знаци,
И само с мъка смогна да ги разчете:
"Ах, първата Ви драма! Приказен успех!
Прочут сте вече от един замах! Честито!"
Но той, комуто този малък къс хартия
Дарил би най-жадуваната свидна вест:
"Щастливец! Ето че не си живял напразно!" -
Той спеше и не зърна нищо, беше мъртъв.
Нощта процеждаше студена светлина
През зимночерните замръзнали прозорци,
Играеше върху лицето на жената,
Която бледото чело на мъченика
Разглеждаше с безкрайна красота и милост.

А долу поувехнал гробищен венец
Обгръщаше в зелено пожълтяла лента;
Написаното от приятелска ръка
Гласеше: "Лавров лист и просяшка тояга!"

1883

© Арно Холц
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.06.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008