Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДРУГАТА ПОЛОВИНА НА СВЕТА

Атаол Бехрамоглу

web

Сред множеството дефиниции на поезията можем да добавим и тази, че тя е Феникс. Да, именно митичната птица, която след като изгаря, отново възкръсва от пепелта си. Тъкмо когато ни се струва, че е издъхнала, че е дошъл краят й, тя - поезията - покълва от един крайчец. И избуява като нещо съвсем ново на света. Може би не напълно откъснато и изолирано от това, което е сътворено по-рано. Защото такова нещо не е и възможно. Но все пак като нещо ново, нещо своеобразно.

Помислих си върху всичко това, когато четях стиховете на родения през 1963 г. български поет Антон Баев в рубриката "Поетически атлас" на притурката "Китап" на в. "Джумхуриет" от 06.04.2006 г., в превод на Хюсеин Мевсим.

"Колко корава и животворна е поезията!", си помислих.

Когато си готов да я обявиш за мъртва, да приемеш, че е ударил сетният й час, тя ненадейно се изправя с цялото си изящество пред нас.

Когато с Йоздемир Индже през 1983 г. издадохме "Антология на съвременната българска поезия", 43-годишният в момента Баев е бил младеж на 20-ина години. Най-младият поет в нашата антология беше роденият през 1938 г. Матей Шопкин. През изминалото оттогава насам четвърт столетие, би трябвало да е протекла много вода и под мостовете на българската поезия.

Но че характерният за нея много стабилен гръбнак продължава присъствието си, по убедителен начин потвърждават чудесните стихове, които прочетох от Антон Баев.

Гръбнакът на българската поезия, за който намеквам, започва да се оформя през втората половина на XIX в. с Ботев и Вазов, през XX в. продължава да укрепва с Яворов, Багряна, Милев, Далчев, Вапцаров, Ханчев и др. поети, а малко по-късно - с поколението на Левчев, обемайки в себе си такива особености като хуманистичност, оптимистичност, конкретност и социална ангажираност. Към тези специфики можем да добавим ироничността, хумора и лиризма.

Непосредствена, открита, искрена е българската поезия. Какъвто впрочем е и самият балкански човек. И революционерът е такъв, и влюбеният. Защото ако действително сте прям човек, ако в словото преди алхимика търсите човека, няма непреодолими граници между това да си революционер и влюбен.

Всички стихове на Баев са заинтригуващи и хубави.

Но едно от тях можете да прочетете и като обществена критика, а и като едно интимно послание. Това стихотворение, чието заглавие е "Целият свят", започва с изброяването на съдържанието на чантата на един мъж, който се връща от пазар - "портокали от Пирея, стафиди и фурми от Кипър, лимони от Египет, ориз от Виетнам, индийско орехче, консерва царевица от Америка, захар от Бразилия, кафе от Еквадор, китайски чай, банани от Колумбия, миниатюрно слонче от Брега на слоновата кост и т.н., и т.н. Дозирайки много точно този списък, който иначе може да бъде продължен безкрайно, но все пак с кацнал - на приведеното от чантата рамо - папагал от Индонезия, и вмъкнал под мишницата на мъжа една книга, Антон Баев се обръща към тази, която го чака на прага, и ето как финализира творбата си:

Една пазарска чанта стига
да побереш половината свят.
А какво ти трябва за целия?

Може би една целувка на прага,
преди да поемеш чантата
и разтвориш книгата.

Заповядай половината свят,
дай ми другата половина.

Събратът ми по перо български поет представя двете половини на света, на които прецизно го е разделил, като две еднакво стойностни за размяна половини...

Но ние все пак разбираме много отчетливо коя от тези везни натежава в душата на поета.

Ако я нямаше целувката на прага, какво (и колко?) щяха да струват всички тези продукти, предмети, вещи..., изброени в първата половина, и към които могат да се добавят още безброй техни подобия...

 

 

© Атаол Бехрамоглу
© Хюсеин Мевсим, превод от турски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.05.2006, № 5 (78)

Преводът е направен от в. "Джумхуриет", притурка "Пазар" ("Неделя"), с.10, 07.05.2006.