ИЗ "АЛАНИЙСКИ ДНЕВНИЦИ"

web

1.

Като богиня на плодородието пристигна ти, жено моя,
със сирене, хляб и вода в кошницата;
полите ти се вълнуваха - Средиземно море сякаш,
в очите ти - сол и синевини.

Като богиня на плодородието пристигна ти, жено моя,
с предчувствие за близко щастие,
с порива на далечни морета.

Възцари след това тишина и цветя наоколо,
в птичите гласове - светлинни капки,
в допира взаимен на листата
думи се чуват, думи, към любов приканващи.

2.

Надълбоко, малко по-надълбоко -
тъга.
Докоснеш ли я,
проскърцва дълбокият разлом в мен,
ала вятърът с езика си
и морето Средиземно
със солта си
майсторски лекуват раните...

3.

Даже кацането на една пчела
не би нарушило дълбокия сън на цветята -
точно така сме двамата с тебе
в омаята на този летен ден.

Някакво дете се разплаква,
лодка от брега се отдалечава,
дъх на босилек се разнася от пръстите,
чиито върхове целувам.

Несвършващият вой на морето
сгъстява тишината все повече,
излегнати по корем в тревата,
мълчим... с мълчанието на дърво...

4.

Познавам това главозамайване
от стари, много стари времена,
от най-далечното ми детство, може би,
от мига на раждането чак,

познат ми е този световъртеж,
който отеква от очите ти,
тайнствените реки
на очите ти - скъпоценни камъни,

познато ми е това сърцебиене,
надигащо се вътре в мен,
и възпламеняващото се слънце,
щом се слеят телата ни.

5.

Припомням си редове, в които
жената с море се сравнява,
което
с всичка сила
се удря в сушата;
във вълните
мъжа виждам аз -
оттеглящ се, разливащ пяна
по плътта на пръстта,
за миг възбуден, недоумяващ,
после отново прииждащ
с нова сила,
или грохнал
от приливи и отливи
задрямал в краката
на пръстта...

Пръстта е жената:
като утроба
силна, застинала,
ненаситна,
в очакване вечно.

Нощно море,
вълни, които се издигат и слизат;
гърчове, напомнящи
немощта и смешната гордост на мъжа -
едно безкрайно сливане...

1999

© Атаол Бехрамоглу
© Кадрие Джесур, превод от турски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.09.2008, № 9 (106)