ЕДНО ЗАПОМНИХ ОТ ИЗЖИВЯНОТО

web

Едно запомних от изживяното:
всичко трябва да се изживее сгъстено.
Любимата да прималее от целувките ти,
от помирисването на цветето да прималееш и ти.

С часове би могъл да гледа човек небето,
а и морето, детето и птицата...
Да живееш на земята, значи да се слееш с нея,
да пуснеш корените си дълбоко.

Прегърнеш ли приятел, да затупти силно гръдта ти,
в борба ако влизаш - с всичко свое, със страст да влезеш.
И излегнеш ли се по гръб на пясъка, да можеш
да си като песъчинката, листото или камъка.

Всички мелодии трябва да слуша човек до насита,
да изпълни душата си с всички гласове и трели.
Да се гмурне трябва дълбоко в живота,
както смарагдът в морето потъва.

Зова на далечни страни трябва да чуваш, на хора непознати.
Всички книги да изчетеш, всички животи да изучиш -
с тази жажда трябва да гори човек,
Да цени чашата вода повече от всичко друго,
но непременно да жадува по всички радости на тази земя.

И тъгата да изпита трябва, с гордата си същност на човек.
И горчивините, както радостите, помагат да узреем.
В голямото кръвообращение на живота
трябва и твоята кръв да се влее,
да потече в безкрайните вени и твоята буйна кръв.

Едно запомних от изживяното:
живееш ли, трябва велико да живееш, да се слееш с реките, небето,
                                                                                                вселената,
защото житейският ни срок е дар за живота,
а животът е дар за човека.

1977

© Атаол Бехрамоглу
© Кадрие Джесур, превод от турски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.09.2008, № 9 (106)