МИЛОСТИВИТЕ ЧУДЕСА
НА ТЕХНОЛОГИЯТА

web

Госпожа Елеонора
която бърка радиото с телефона
и телефона с гласовете
на мъртвите
с които разговаря
не се разбира добре с тишината.
В дъждовните дни
и особено през нощите
със смущения по всички мрежи
тишината пулсира
едно автономно сърце
под кожата на дясното й слепоочие
точно там където носеше розата
в някакви други години
Дали защото постоянно се страхува
че губи слуха си
Дали поради двамата любовници
преминали живота й
в различно време
разпръсвайки води и мирис на метал
подобно презокеанските кораби
Сама в гостната
обстановката е проста
няколко фотографии върху стената
малко мрак недопит
на дъното на чашата
Навън защитен от стъклото
градът със зачервените очи
на фарове и други закъсняващи
Вътре
в сърцевината на нощта
бялата дантелена луна
на госпожа Елеонора.

© Яна Букова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.02.2008, № 2 (99)

Други публикации:
Яна Букова. Лодка в окото, София: Херон прес, 2000.